Летен трилър | Култура – Брой 28 (2731), 23 юли 2010

Това лято из медиите витае отчетлив ЯнФлемингов дух, само че в съвременен IT вариант. Естествено, става дума за шпионския скандал, разразил се между САЩ и Русия на 30 юни, буквално часове след посещението на руския президент Медведев в Белия дом.

След серия акции на 27 юни в Бостън, Йонкърс, Монтклер и Северна Виржиния, федералните агенти на САЩ успяха да заловят Нелегалните (The Illegals) – 10 дълбоко внедрени в страната им агенти, събиращи за Москва години наред информация относно американските ядрени оръжия, икономика и кулоарен живот. С това излезе на бял свят и в детайли една доста интересна шпионска технология. Манхатънската част от мрежата – фамозната червенокоса Анна Чапман и нейният партньор, руски държавен служител – са действали например така: Чапман влизала в някоя манхатънска книжарница или кафене, вадела лаптопа си, задействала е за около 30 минути ad hoc безжична връзка с неголям обхват, създавана от специално устройство, свързано с MAC[1]-а й, след което изпращала информацията. Служителят стоял с куфарчето си на отсрещния тротоар или е минавал оттам с колата си. 20 от тези 30 минути са му били напълно достатъчни, за да приеме информацията. Честите срещи на Чапман (десетина от тях само в периода януари – юни) са помогнали на агентите от ФБР да забележат два постоянно срещащи се МАС адреса и комуникиращи помежду си посредством ad hoc мрежа, а самото наличие на такава мрежа е могло да бъде установено лесно с помощта на популярен тип софтуер, достъпен в различни версии в комерсиалната мрежа.
Другият интересен инструмент е една стеганографска[2] програма, поръчана специално за целта от руските външни разузнавателни служби и ползвана от останалите членове на групата, четири фиктивни семейни двойки. Локализираните в Бостън и Ню Джърси двойки, Доналд Хийтфилд – Лий Ан Фоли и Синтия и Ричард Мърфи, необичайно често са даунлоудвали файлове с изображения от мрежата, което е навело агентите на мисълта, че изображенията не са просто картинки, а скрити, недостъпни за невъоръжено око, послания. Анализирани чрез споменатата стеганографска програма, те са били разкодирани, в резултат на което били сведени до текстови файлове. Текстовите файлове на свой ред също са били криптирани и за достъп до тях е била нужна парола от 27 знака. Ползваната стеганографска програма е била софтуер, който не може да се купи отникъде, но разследващите агенти са открили копия от него при тайните си претърсвания на домовете на заподозрените.
Над сто послания са били намерени само при обиска в Ню Джърси. Бостънското разследване пък е отвело към цяла мрежа от сайтове, съдържащи такива скрити съобщения.
Размяна в движение на flash памет из оживените места в Ню Йорк, купуване, модифициране и подмяна на лаптопи, блокиращи нормалния си ход на работа в “подходящ” момент, са други колоритни IT детайли от този трилър, приключил на 30 юни с арестуването на летището в Ларнака на последния от Нелегалните.
Едва поохладнели от този горещ сюжет, можем спокойно да очакваме още и още подобни сюжети, макар те да съществуват засега единствено в догадките ни. Да вземем само скорошните скандали около Google. Навярно си спомняте какви ги натвори тази компания със своите Street View служби, позволявайки си да събира лична информация на потребителите на безжични връзки из множество градове по света. Наскоро в стремежа си да предизвика разследване на най-високо ниво, служител от американската комисия за защита на потребителите повтори маршрутите на колите на Google Street View през Вашингтон, окръг Колумбия, и установи, че много от членовете на Конгреса ползват некриптирани Wi-Fi мрежи и не е изключено тяхната лична информация също да е попаднала у Google. Което определено би представлявало съблазън за терористите и опасност за сигурността на страната. Най-интересното е, че и председателката на подкомисията по разузнаване към Камарата на представителите Джейн Хармън не е криптирала Wi-Fi връзката си.
 


[1]Media Access Control адрес или накратко MAC адрес е уникален идентификатор задаван на мрежовите адаптори от техния производител. Предполага се, че няма два хардуера с еднакъв MAC адрес.
[2]Стеганография – древно изкуство на поверителното писмо, придържащо се към стратегията “сигурност посредством неразбираемост”.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.