Наглите интерфейси | Култура – Брой 2 (2704), 20 януари 2010

Обнародван за пръв път в Държавен вестник на 22.05.2007, влязъл в сила на 1.01.2008, изменян и допълван многократно, в края на миналата година печално известният Закон за електронните съобщения отново претърпя поправки: на 22 декември бяха гласувани онези текстове в него, които се отнасяха за масовото следене на гражданите.  Този път вълненията бяха свързани не със „задържането на данни”, а с т. нар. „прихващащи интерфейси”, позволяващи директното следене в реално време от страна на силите на реда. И дори случващата се в същото това време, широко отразявана в медиите акция под кодовото название „Наглите”, не можа да отклони съвсем вниманието от новината.

Новата година също започна под знака на ЗЕС – на пети януари в сутрешния блок на БНТ, покрай анонса на новия екшън, озаглавен този път „Апашите”, гостът в студиото, министър Цветанов, заяви, че интерфейсът „за контрол на трафичните данни от мобилните оператори” може и да не бъде въведен, „ако те (операторите) бъдат задължени да предоставят в рамките на два часа данни на разследващите органи”.
Целият текст заедно с видео от интервюто могат да се видят на сайта на БНТ. От тях зрителите ще разберат като че ли главно две неща: първо, колкото по-бърз е достъпът на силите на реда до трафичните данни, толкова по-успешни ще са кампании, като „Наглите”, „Апашите” и всички други, които евентуално ще последват; второ, не бива едностранчиво да насочват недоверието си към Министерството на вътрешните работи. Доставчиците на телекомуникационни услуги също заслужават недоверие. Това, което не разбират болшинството неизкушени зрители обаче, е що за технология са тези интерфейси? Какво могат да правят? Защо да са опасни? Нещо повече: следейки разговора между журналист и министър, те остават с чувството, че и събеседниците не разбират. Например, реагирайки на цитираната по-горе готовност на министъра за отказ от интерфейса, водещият пита: „За трафични данни ли става въпрос, или за мобилни оператори?” Министърът отговаря: „Да”. Каквото и да значи това! Може би и на двамата не им хрумва да въведат в разговора си малко еднозначност с темата за неизбежната конвергенция на каналите за комуникация, идваща с напредъка на технологиите и с всичките последствия за хората и начина им на живот; за хибридизацията на видовете хардуер, с който си служим (вече нито телефоните са просто телефони, нито компютрите – компютри); за това, че „оптимизирането“ на все по-грамадния трафик на цифровизираното ни живеене отдавна вече е евфемизъм на „следене”. За това, че не може да е само въпрос на вътрешна сигурност достъпът до информацията за гражданите на тази страна, със сигурност има заинтересовани и извън нея?
Въпреки очевидното удобство на прихващащите интерфейси за проследяване в реално време, никъде в Европа не е позволено ползването им. В Германия, Унгария и Чехия гражданите водят дела пред Конституционния съд заради заплахата за човешките права, която тази технология носи със себе си. Във Великобритания (през април 2009) и в Румъния (ноември 2009) интерфейсите бяха признати за противоконституционни и не би могло да бъде иначе – Европейският съд за правата на човека вече се произнесе веднъж (по делото С. и Майкъл Марпър срещу Великобритания, 2007) и обяви, че обща базаданни за всички граждани с цел превенция на евентуални престъпления третира гражданите като престъпници по подразбиране и нарушава презумпцията за невинност и чл.8 от Европейската Конвенция за правата на човека.
Как ще се развият нещата у нас? Едва ли има оптимисти, въпреки показаната готовност за компромис от страна на властта.
Честита Нова 1984!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.