На 28 септември в изследователския център в Пало Алто на компанията Xerox едно ново чудовище видя бял свят. Става дума за търсачката Meshin, добавка към вече познатия ни Microsoft Outlook, ползван от нас за оптимизиране и организиране на ежедневните потоци информация. Meshin умее да претърсва не само мейлите в пощенската ни кутия, но и прикрепените към тях документи, RSS емисиите на блоговете, които следим, и социалните мрежи, в които участваме. Тя е интересна и с друго! Тя възвестява края на търсенето по ключови думи. Бидейки чувствителна към смисловото съдържание на документите, Meshin е стъпка напред в посока към семантичната web 3.0. Тя прави ненужна мета-информацията, добавяна не винаги съвсем добросъвестно в сайтовете, с цел оптимизиране на намирането им в Google. Целта, според Крис Холмс, изпълнителен директор на Meshin, е намирането, свързването, съгласуването и структурирането на късовете информация по логичен и бърз начин, а според Софи Вандебрук, изпълнителния директор „Технологии” и президент на Xerox Innovation Group, Meshin e чудесен пример за едно ново поколение търсачки, които отговарят много повече на начина, по който хората мислят, работят и общуват помежду си.
Тези от нас, които ежедневно са длъжни да боравят, при това възможно най-бързо, с големи количества информация, знаят какви са недостатъците на комерсиализирания до крайност Google. Знае се и какъв ред би внесла в хаоса една релевантна търсачка, пресяваща вместо нас всичкия мета-боклук и позволяваща ни една по-добра икономия на вниманието. От друга страна, тези все по-разбиращи ни и взимащи отношение към нашия човешки свят машини не бива да бъдат приемани безрезервно.
Целта на тази колонка дори не е Meshin, а семантичната web най-общо. За целта ще се върна с малко повече от десетилетие назад във времето. Семантичната web е творение на Тим Бърнърс Лий, същият, който създаде и World Wide Web, и е следствие от един негов по-ранен проект, т.нар. Платформа за сортиране на интернет съдържание (Platform for Internet Content Selection или PICS). PICS позволява meta-данни под формата на етикети да бъдат асоциирани със съдържанието в мрежата и първоначално е била проектирана в помощ на родителския и учителския контрол. Тя, естествено, позволява и други употреби, свързани с контрол на достъпа, а етикетирането на съдържанието довежда до критична точка онова, което ние продължаваме да считаме за неотменим атрибут на мрежата – свободното разпространяване на информация в нея.
Друга подобна и дори още по-ефективна разработка на web консорциума на Лий е една Схема за описване на ресурсите (Resource Description Framework). RDF ползва хиперлинковата структура на мрежата, като я разширява и структурира допълнително на принципа на човешките ментални структури. Знаем колко важно е за нас, мислещите, чувстващи и стремящи се към тоталност индивиди, структурирането на постъпващата в мозъка ни информация и фактът, че подобно нещо може да бъде поверено на машина, не може да не ни прави неспокойни.
Тим Бърнърс Лий нарече семантичната web “мрежа от данни”, защото тя е вече не мрежа от „линкнати“ помежду си документи, а именно данни, индексирани за дълбинен достъп до тях.
Семантичната мрежа ще даде на машините възможност да сравняват смислово, казва още Лий, а ние знаем, че както всяка една етикетираща, сравняваща и класифицираща смисли система, семантичната web също носи потенциалната опасност за засилен и трудно установим контрол върху информацията или, иначе казано, за цензура.
В своята статия за WIRED от юли 1997, озаглавена „Тиранията на инфраструктурата“, Лорънс Лесиг написа: PICS е дяволът. . . PICS ще бъде един крайно многофункционален и мощен инструмент за цензура.
От появата на PICS са изминали десетилетие и повече. Можем само да гадаем докъде е стигнало развитието на този тип инструменти днес. След епохата на безконтролна дистрибуция на съдържание в мрежата по напълно либерален маниер, явно се е задала епохата на рафинирано неумолимия тоталитарен контрол. И двата пъти заслугата е на Тим Бърнърс Лий.