Поредна новина, засягаща темата за свободата в интернет – на 1 февруари президентът на Беларус Александър Лукашенко подписа указ, налагащ държавен контрол върху електронните комуникации. Съгласно този указ всички доставчици в страната от 1 юли 2010 г. са длъжни да идентифицират без изключения устройствата за достъп до интернет и да съхраняват цялата информацията за тях като гаранция за „сигурността на държавата и гражданите“.
Там, където традиционните медии са изцяло в услуга на властта, Интернет остава единственият независим канал за информация, ето защо нарастването на броя страни, приемащи подобни укази, не може да не изпълва с тревога обикновените граждани в мрежата. Повечето от нас са свикнали да гледат на свободата си в интернет като на даденост, по-“параноичните” обаче не забравят, че интернет не е просто едно добро изобретение, предоставено ни от добрите учени за свободно ползване, а военен проект на една конкретна държава – технология, подплатена със съответната военна доктрина.
Чували ли сте за „операции, базирани на ефекта“ (ОБЕ). Това е реално съществуваща концепция от най-новата американска военна доктрина за т. нар. мрежо-центрична война, разработена по време на събитията в Залива в началото на 90-те. Ако не сте, на сайта на изследователската програма, занимаваща се с този проблем, можете да прочетете, че ОБЕ са съвкупност от действия, военни и невоенни, насочени към формиране на модел на поведение у приятелски, неутрални и вражески сили в ситуация на мир, криза или война. Публикация на тази тема има и на сайта на българското списание за логистика CIO. Би могло спокойно да се каже, че ОБЕ – това е предварително установяване на контрол, тотално манипулиране на всяка една ситуация, независимо дали мирна, или когато конфликтът е в ход. Мрежовата война няма начало и край, тя се води постоянно и незабележимо.
Интернет е оръжие в тази война. Обхванатите от него страни, армии и правителства могат да бъдат лишени от всякаква суверенност и да станат напълно контролируеми за противника. Така интернет от инструмент за глобална комуникация може да се окаже проект за глобална манипулация.
Какво обаче предприемат правителствата за своята независимост?
В началото на годината Китай бе в центъра на вниманието заради атаката спрямо Google и заради въвеждането на SMS-цензура, но доколко правителството му иска да се справи с американската намеса, доколко успява и доколко това изобщо е в полза на обикновените китайци, е въпрос, по който може дълго да се спори.
Какво се случва в Русия и в бившите съветски републики? В Туркменистан, Узбекистан и Киргизстан, а отскоро и в Азербайджан има вече въведен контрол. Сега ще ги последва и Беларус. Достатъчен е един поглед из рускоезичните медии, за да се долови параноята. Ще цитирам няколко особено красноречиви заглавия от руските електронни медии напоследък: „Русия на XXI век: къде е тя?“, „Западна зараза в Задкарпатието“, „Интернет-партизани в името на Русия“, „Прибалтийците ги заразява американската клоака“.
Последната от изброените статии е особено интересна. Авторът й находчиво е сравнил древния римски култ към богинята на канализацията Клоацина със съвременния култ към САЩ и свободното слово, което, според официалната руска преса, не цели нищо повече от заразяване на „непокорните режими“ с „миазмите на либералния шовинизъм и политическия цинизъм“.
Пропаганда, геополитика, идеология и расови теории – може някому да звучи анахронично, но руският човек очевидно не може да бъде съблазнен с никакви материални блага и иновации в посока към прогреса, ако този прогрес не е сериозно подплатен с идеология, дори когато под патриотичните клишета ясно личат намеренията на компрадорски настроената местна власт.
Гражданите на бившите тоталитарни режими не биха се стремили така яростно към зловредните зарази, дебнещи ги в алтернативните информационни канали, социалните мрежи Facebook и Twitter, спрягани като съвременен еквивалент на радио „Свободна Европа“ и “Гласът на Америка”, ако не се чувстваха така зле третирани от пропагандата в официалните.
А и нормално ли е в състояние на мрежо-центрична война правителствата да насочват разузнавателните си средства и дезинформацията към собствените си граждани?