На 29 септември Комитетът на министрите на Съвета на Европа е приел декларация относно прехода към IPv6[1], а това, покрай всички останали технологични и финансови въпроси, които трябва да бъдат решавани, поставя отново въпроса и за личната ни неприкосновеност в мрежата.
Да припомня: в грядущия „интернет от неща“ ние, хората, също ще бъдем сведени до „неща“, до възли от един нетуърк заедно с всичко онова, което ежедневно употребяваме и консумираме. Вградени в тази нова архитектура, ние ще сме по-идентифицируеми и манипулируеми от всякога, защото ще сме свързани с IP-адресите си така, както в момента сме свързани с номерата на личните си карти.
Да се върна на декларацията обаче. Там пише: Интернет има значението на комунална услуга… съществена част от ежедневната дейност на хората, така че на IP адресите ни може да се гледа като на обществено достояние, което трябва да се управлява в интерес на обществото. От друга страна, обаче, четем: IP адресите са „лични данни, които трябва да се третират… с оглед правото на частен живот, гарантирано от Европейската конвенцията за правата на човека. Могат ли да бъдат IP адресите едновременно и обществено достояние, и лични данни? В условията на IPv6 и с оглед на тенденциите за IT развитие в посока към биометриката и в полза на надзора, ако не друго, то бихме могли поне да се замислим чия собственост са те? Обществена? Наша лична? Често се случва да прочетем, че IP-тата били наши „частни данни“, това обаче не е вярно! „Лично“ и „частно“ са две различни неща. Едното означава, че са асоцируеми с личността ни, а другото, че са нечия частна собственост. IP-тата, макар и свързани с личността ни, не са наша собственост. Те са собственост на интернет доставчика ни, който ни ги е отдал под наем при известни условия. Дори и тези условия да включват клауза за неприкосновеността ни, добре е да не забравяме, че неприкосновеност в мрежата не съществува. Всяка наша дейност в нея оставя следа, която може да бъде проследена, съхранена и използвана, в това число и в наша вреда. Бихме могли отчасти да избегнем това, криптирайки комуникацията си, но така ще я усложним с мерки за сигурност.
Наскоро стана дума за противоречивите разбирания на президента Обама за свободата в интернет. От чисто технологична гледна точка, обаче, противоречия няма или поне изглеждат оправдани. Именно в това се състои уловката! Как така? Нека вземем за пример тези типично американски услуги Google, Facebook, Twitter. Те работят така гладко тъкмо благодарение на способността си да извличат, складират и обработват огромни количества информация за нас, потребителите, като между другото я отчуждават и си я присвояват.
Дори много от нас да не са съгласни с това положение на нещата заради вградената в него презумпция за виновност и въпреки откровеното признание на Зукърбърг, че неговият Facebook не е комунална служба, а частнособственическо начинание, ние най-вероятно ще си останем почитатели на тези бързи и разнообразни услуги, защото те за нас са се превърнали в част от прогреса.
През последните 3 години Европа и САЩ не спират да правят опити да постигнат съглашение по въпросите за контрола над потребителите в интернет и особено за криминализиране на опитите им да заобикалят копирайтните закони. Това е същото прословуто Търговско съглашение за борба с фалшификатите (англ. The Anti-Counterfeiting Trade Agreement – ACTA). Преобладаващото мнение е, че макар и обсъждано в Европа, ACTA не е нищо повече от опит за износ на американския DigitalMillenniumCopyrightAct, а с това и глобализиране на контрола до достъпа на защитени от авторското право продукти.
И все пак, като че ли има малко надежда. Това, което се постигна за последно, е един документ от 6-и този месец , който може спокойно да бъде наречен ACTA-light – олекотен вариант на недолюбваното съглашение. На 16 октомври пък бе прието и едно становище на Европейския надзорен орган по защита на данните, обсъждащо „специфични рискове за защита на данните/неприкосновеност на личния живот, които могат да бъдат намалени чрез подходяща техническа архитектура“.
Да се надяваме, че здравият разум ще надделее над глобализиращата се алчност.
[1] Internet Protocol Version 6 (IPv6) – новата версия интернет протокол, който ще бъде въведен на мястото на действуващия в момента IPv4.