Отново серия новини, свързани с разпространяването на авторско съдържание в мрежата и контрола над него в променящите се условия на дигиталната среда. Сякаш светът напоследък се крепи на този контрол! Ето, напишете „Ed Vaizey“ в Google и ще изскочат куп коментари относно неотдавнашната среща на новия британски културен министър с представителите на едрия музикален бизнес, телекомуникационните компании и интернет доставчици във Великобритания. Те касаят представата на министър Вейзи, че пазарът е този, който ще реши дали интернет доставчиците могат да искат пари за преференциална доставка на допълнително съдържание, като онлайн видео и музика например, като по този начин се обособи отделен, по-бавен поток за тези потребители, които не искат или не могат да плащат и предпочитат да ползват интернет само за браузване. Аз ще се задоволя само с първите четири заглавия на екрана си. Те показват достатъчно отношението на медиите и обществото към идеята на Вейзи.
eWEEK Europe пишат: „Културният министър Вейзи избягва нет-неутралността“.
TechRadar са дори по-директни: „Британският културен министър се стреми да убие нет-неутралността. Подкрепя уеб-система на две нива.“
ВВС са умерени: „Министър Ед Вейзи ще въвежда „двускоростен“ интернет“. Но също добавят: „Това проправя път за кончината на „нет неутралността“. На тежките потребители на широколентов интернет, като на Google и BBC, като че ли ще им се наложи да плащат сметка за каналите, които ползват.“
А ето ги и TechCrunch: “Предложението на Британското правителство за изоставяне на нет неутралността няма да създаде свободен пазар.“
Опитайте се обаче да напишете на български в google „Ед Вейзи“ и „неутралност“ и вижте дали нещо изобщо ще излезе. Това не е защото ние в България изоставаме от световните новини и тенденции, а защото обитаваме някакъв, тъй да се каже, огледален свят, в който понятието нет-неутралност не съществува. За това, ето ви една „огледална“ новина: преди две седмици представители на МВР, прокуратурата и Министерството на културата, влизащи в състава на Консултативния съвет за защита на интелектуалната собственост, обсъдиха отново стратегията си в борбата с пиратството. В интервюто си за в. Дневник по този повод началникът на сектор „Компютърни престъпления“ в ГДБОП Явор Колев обясни усърдието на местните защитници на интелектуалната собственост именно със стремежа за синхрон с европейските тенденции за затягане на антипиратските мерки, като подчерта, че са на прицел не потребителите, а организираните пирати. Той даже цитира в своя подкрепа неназована френска евродепутатка, според която прогнозите за загуба от пиратството до 2015 г. на Европейския съюз ще са 240 млрд. евро и 1.2 млрд. работни места. Като човек, небезразличен към изкуството, занимаващ се с него и движещ се изключително сред хора на изкуството, не мога да не се чувствам впечатлена от тази прогноза. Представете си само каква сиромашия тегне над авторските ни глави и добре, че е рицарят Явор Колев да ни спасява от пиратите. Хвала на Колев, задето е убеден, че „Не само продуктите на селското стопанско и на хранителната промишленост имат цена… Всеки от нас може да произведе килограм домати или тон картофи, но само един може да напише трилогията на Стефан Цанев.”
Е, класациите на сайтовете за книги показват други тенденции в масовия вкус, а оттам и в търсенето и предлагането на интелектуален зарзават. Ето един непредставителен бърз поглед върху „най-продаваното“ в българската литература само в сайта book.store.bg:
“Стъклен дом” на Ваня Щерева.
Следва “FaceБуки” на Любен Дилов-син.
После са “Историите на Слави” на Ивайло Вълчев, “BG дневници и нощници” на Иво Сиромахов и “Няма смисъл” – отново на Иво Сиромахов.
Бих искала съвсем да се въздържа от коментар относно качеството на това „авторско съдържание“, но, в недвусмисления контекст на написаното по-горе, ще си го позволя под формата на въпрос: извинете, но какво му е авторското на това съдържание? Роман, написан по сериал? Фейсбук-статуси, събрани между твърди корици като opus magnum на провинциалната суета? Историите на Слави, чиито истински автори немалко от нас познават лично? Или книгите на предизвикалия twitter-тайфун с кражбите си Иво Сиромахов?