Наблюдавали ли сте как в някой интернет-форум или социална мрежа втасва поредната грандиозна новина? Ето, наскоро във Facebook се разпространи слухът за опит за отвличане на дете в софийски мол. Никой не разбра кога и откъде е дошъл, дали детето е момче или момиче и дали молът изобщо е софийски. Тъкмо в социалната мрежа обаче слухът набъбна и доби достоверност, поразявайки жертвите си избирателно и с относителна точност (появявал се е като статус-съобщение предимно в профилите на хора с малки деца). Някои медии се постараха да разобличат това като инсинуация, целяща да злепостави конкурент , болшинството коментари онлайн също бяха в този дух: “Не се поддавайте на лъжи, граждани!”. Почти същата реакция се получи и във форума bg-mamma, като там администраторката дори предупреди, че възнамерява да сигнализира съответните институции за всяка подобна тема оттук нататък, защото в Наказателния кодекс има специална глава – „Престъпления против реда и общественото спокойствие“. И защото, ако и да не е имало досега у нас случай за подвеждане под отговорност за съобщение, публикувано в Интернет, то нарастващата обществена тревожност, породена от фалшиви призиви за помощ, може да създаде прецедент.
Но нима отвличания на деца не се случват? Нима не се разчита в такива случаи тъкмо на социалните мрежи за незабавна и ефективна помощ? Колко фалшиви сигнала са нужни, за да се обезсмисли активността?
Напоследък във Facebook отново се вихри истерия. Този път сюжетът е по-реалистичен: има конкретно дете, момченце-аутист на име Веско, има и опечалени близки. Да се следи ходът на дискусията е мъчение – отвличането на дете е такова нещастие, че тутакси бива парализиран всеки опит за изясняване на ситуацията. А в нея изпъкват все повече съмнителни детайли, особено след стартирането на sms-кампания за набиране на средства.
Тероризирането на обществото с неверни слухове в интернет не е новост. Ако си спомняте, през 2007 във форума bg-mamma някой здравата подкваси скандала около предстоящия уж фалит на Първа инвестиционна банка. Първата мисъл на много от нас тогава бе, че цензурата само търси повод да се задейства. Развитието на нещата обаче поразколеба тези притеснения – оказа се, че инцидентът бил само повод банката да оцени нуждата от комуникация. Комуникация, но с кого? С клиентите? С огромната маса индиферентни интернет-потребители в социалните мрежи? Или може би с размножаващите се посредством пъпкуване PR специалисти, SEO-та, деятели на вирусния маркетинг и прочие посредническа фауна?
Да, точно така – шумът в социалните мрежи може да е не само “престъпление срещу общественото спокойствие”, той може да е и комерсиален шум. Само дето вече едва ли има наивници, които да гледат на социалните медии като на социални инструменти. Колкото и да е модно да се говори за комуникация с подразбиращите се покрай това изисквания за етика, равнопоставеност и т.н., колкото и да се води битка уж с негативните явления, провалящи това общуване, трудно нещо би могло да превърне в инструмент на свободното слово една спам-машина.
Но няма причина да недоволстваме! Ефективна или не, web 2.0 комуникацията засега е поне възможна. Защото тези от нас, които вече чуха широко коментираната реч на президента Обама към студентите от университета в Хемптън по време на тазгодишния акт, вече се питат: докога ?
„С iPod-ите, iPad-ите, Xbox-овете и PlayStation-ите – с нито един от които аз не знам как се работи – информацията се превръща в забавление, разсейване, форма на развлечение, а не в инструмент за овластяване и начин на еманципация.“ – казва Обама. Като че ли е въпрос на време тази непоносимо комерсиализирана и шумна информационна среда да изгуби своите социални функции и те да бъдат окончателно поверени на по-”надежни” обществени тела и институти.
Упреквайки бъдещите граждани на Америка, че се превръщат в повърхностно взаимодействащи с информацията социални дрожди, президентът очевидно забравя своята собствена предизборна кампания и своето собствено любимо Blackberry. Наясно, че не може да върне духовете на промяната обратно в бутилката, той говори как те трябва да бъдат “канализирани, оформяни, адаптирани” А защо не и произвеждани?