Татко Юбю Reconstructed | Култура – Брой 32 (2735), 24 септември 2010

На 8 септември се навършиха 137 години от рождението на Алфред Жари, отчаян пияница, прото-дадаист и изобретател на патафизиката, тази „наука за въображаемите решения“, чийто герой, крал Юбю, е толкова често пред очите ни напоследък, че сме престанали да го забелязваме.
Кой е Юбю? Той е никой. Той е грамаден, уродлив и тъп. Той има дебел корем, три зъба и едно единствено ухо. Той е един изпълнен с добри намерения негодник. Той е учителят по физика на Жари в лицея в Рен. Той също така е едноличното въплъщение на една класа, обременила с наследствената си посредственост зараждащия се в Европа фашизъм. Той е всичките тези Хитлеровци, Мусолини-Сталино-Франко-Салазар-Мао-Дзе-Дуновци, дефилирали в политиката на миналия век. Той е тълпата, огромната тълпа в „Обикновен фашизъм“ на руснака Михаил Ром през 60-те. Той не е във военните паради и скулптурите на Арно Брекер, той е по-скоро майката, милваща главицата на детето си в кадър, съседен на този, в който войник стреля в главата на друга майка с дете?
Но за какъв Юбю говоря днес? Нима все още Юбю е жив другаде, освен на театралната сцена? Къде е той в реалността? Сред незначителните политици в политическите водевили? Сред техномалтусианците от Шел, Монсанто, Майкрософт,… Дънди Прешъс Металс? Сред продавачите на война? Това навярно е Бил Гейтс, виден филантроп и патафизик, произнесъл в своята тазгодишна реч пред конференцията TED[1] възхитителната фраза:
„Сега, ако наистина сме си свършили работата по новите ваксини и грижите за репродуктивното здраве, трябва да успеем да го намалим (него, населението) с 10 или 15 на сто.“
Или може би това е патафизикът Едуард де Боно с неговите вседостъпни (срещу известна сума) рецепти за „творческо мислене“. А може би е някой моден патафизик от Бъркли, някой бихейвиорист, гледащ на човешкия мозък като на конзола с вградени копчета за натискане. Не, Юбю като че ли не е сред тези предприемчиви люде. Той е по-скоро сред дребните посредници, сред продавачите на дребно. Той е в непосредственото ни обкръжение. Вгледайте се: Юбю е навсякъде в мрежата! Той си има блог и блогът му задължително се транслира в блогосферата на Икономедия. Там е буквално царството на татко и мама Юбю. Там са всичките тези крепители на „новата икономика“, като се започне от неизброимите „пиари“ и деятели на невромаркетинга и се свърши с прегръщачите на дървета, разказвачите на притчи и привърженици на „позитивното мислене“ на Кехоу. Там са „интелектуалците“, вдъхновяващи се от прозренията на Айн Ранд за егоизма, както и феновете на „Егоист“, бетонирал киберневежеството и посредствения стил на живот у няколко поколения наред.
Там са и псевдоеколозите от „зеления бизнес“. Погледнете само сайта горичка.бг! Последна новост: Горичка.бг организира „Корпоративно обучение за екологична устойчивост и тим билдинг с кауза“. Представяте ли си? С кауза! Мероприятието е финансирано от Шел, компания, прочута със своя размах в Нигерия, това обаче е незначителна подробност! Защото какво означава отровената от суров петрол делта на река Нигер или дори един цял континент, обречен на глад, за нашия местен Юбю, изживяващ се като триумф на вида само защото със заплатата от някое малко НПО може да си позволи салата от „био“ домати на трапезата?
Истинските природозащитници в България, неприемливи и даже вредни за „екобизнеса“, както навсякъде по света, се оказват дискредитирани и заменени от зелени Юбю-симулакри. С PR-ите, измислячите на идентичности и продавачите на влияние на дребно в мрежата шега не бива, да, защото днес PR-ът в мрежата е заменил въоръжените сблъсъци. За усъвършенстването на тази война днес можем да сме задължени на всепланиращите и всепотискащи леви технократи, създателите на електронния Аргус, както се изразява през 60-те връстникът на днешните изпълнителни директори и собственици на хедж фондове Раул Ванейгем в своята „Революция на ежедневния живот“.
Юбю тепърва има да се радва на своите наследници.

 


[1]TED – TechnologyEntertainmentDesign е идеологическа платформа за пропагандиране на неомалтусиански идеи, курирана от американската частна фондация с идеална цел Sapling Fondation

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.