Паноптиконът обръща оптиката си и затворниците вече могат да наблюдават тъмничарите – илюзия ли е това или действително се случва? Нащрек сме за поредната вълна дезинформация, за поредната сцена от някакъв глобален спектакъл, за поредната подмяна. И наистина: в един свят доминиран от цифри и количества, какви са качествата, които трябва да притежаваш, за да твориш история? Кой, например, е Асанж? Академично светило? Политик? Поп-звезда? Предприемач? Всъщност, той е просто хакер. Но нека оставим настрана личността му и собствената си атавистична нужда, да се възхищаваме, нека погледнем какво се случва в мрежата!
Реакцията на мрежата, тази „Operation:Payback“ (Операция „Разплата“) в отговор на задържането на Асандж и на опитите, да бъде унищожен WikiLeaks, е безпрецедентна, всепомитаща – истинска световна кибервойна. Благодарение на хилядите си поддържници сайтът не спира, да се възпроизвежда – всекидневно, в различни точки по света се появяват нови и нови огледални версии, копиращи до байт информацията в него. Компаниите отказали съдействие или упражнили натиск над Wikileaks също не са подминати от гнева на мрежовите въстаници – мащабната атака над порталите на Visa, MasterCard и PayPal ги извади от строя (нещо, считано доскоро за невъзможно); сайтовете на шведската прокуратура, швейцарската финансова пощенска служба Postfinance и Swiss Post Office Bank, замразила сметката на Асандж – също са в блокаж. Amazon.com е пред срив и то точно преди Коледа. Пострадаха и сайтовете на бившата губернаторка на Аляска, Сара Пейлин и на адвоката на „изнасилените“ от Асанж шведки.
Реакцията на мрежата, тази „Operation:Payback“ (Операция „Разплата“) в отговор на задържането на Асандж и на опитите, да бъде унищожен WikiLeaks, е безпрецедентна, всепомитаща – истинска световна кибервойна. Благодарение на хилядите си поддържници сайтът не спира, да се възпроизвежда – всекидневно, в различни точки по света се появяват нови и нови огледални версии, копиращи до байт информацията в него. Компаниите отказали съдействие или упражнили натиск над Wikileaks също не са подминати от гнева на мрежовите въстаници – мащабната атака над порталите на Visa, MasterCard и PayPal ги извади от строя (нещо, считано доскоро за невъзможно); сайтовете на шведската прокуратура, швейцарската финансова пощенска служба Postfinance и Swiss Post Office Bank, замразила сметката на Асандж – също са в блокаж. Amazon.com е пред срив и то точно преди Коледа. Пострадаха и сайтовете на бившата губернаторка на Аляска, Сара Пейлин и на адвоката на „изнасилените“ от Асанж шведки.
За броя хакери участвали в акцията може да се съди по посещенията в Twitter и Facebook групите, където става координацията на действията. Грубо това са между 7–15 хиляди човека.
Виждали ли сме някога мрежата такава?
Интернет-аборигените знаят – мрежата, от самата своя поява, винаги е била средище на особен вид свободолюбива култура – хакерската. Върху самоорганизиращото се мрежово общество от времената на Usenet, обаче, в течение на годините е бил упражняван немалко натиск, довел в крайна сметка да маргинализирането й.
Интернет-аборигените знаят – мрежата, от самата своя поява, винаги е била средище на особен вид свободолюбива култура – хакерската. Върху самоорганизиращото се мрежово общество от времената на Usenet, обаче, в течение на годините е бил упражняван немалко натиск, довел в крайна сметка да маргинализирането й.
Интересна роля в това маргинализиране, например, изигра създаденото през 1993г. списание Wired. Обговарящо начините по които технологиите повлияват културата, икономиката и политиката, Wired е всъщност доста конюнктурен проект и раздутият от него медиен феномен, така наречената „Калифорнийска Идеология“, доведе в крайна сметка до инвестиционния dotcom бум през 90-те, а после и до пукването на балона през 2001.
Паралелно със своя моден, комерсиализиран Wired-вариант, автентичният киберпънк продължи да съществува, но под формата на субкултура. Тази субкултура бе центрирана около идеята за „крипто-анархия“, състояща се в представата, че добрата криптография може да революционизира обществото, правейки бизнеса недосегаем за вмешателствата на държавата. В антиутопичния си вариант това е общество в плен на корпорациите и подчинено на техните силови методи, някакъв киберфеодализъм в който протагонистът-хакер е като странстващ трубадур – беден, но волен. Тази романтична идеология също бива подменена в един момент от опошления си вариант, като заслугата е на крайно десния политик, (но също и писател-фантаст), Нют Гингрич, поддържан в САЩ от неприятната прослойка на т.нар. кибер-либертарианци, единствената цел на които е, да се отмени държавната регулация на икономиката, поне що се касае до мрежовия бизнес.
Всъщност, докато Wired е пропагандният орган на кибер-либертарианството, познатият на всички ни псевдо-правозащитен център, Electronic Frontier Foundation е неговата лобистка машина. Сред основателите на EFF е и „кибер-либертарият“ Джон Пери Барлоу, бивш фермер от Уайоминг, бивш лирик на Grateful Dead и изобретател на съмнителния термин „информационна магистрала“. Мобилизиращият слоган на „Operation:Payback“, чиито свидетели сме всички днес са също слова на Джон Пери Барлоу.
„Първата сериозна информационна война започна.“ – тръби той. – „Бойното поле е Wikileaks. Войниците сте вие“.
Оптиката се обръща и на смяна на революционизиращата секретност на крипто-анархията идва максималната разсекретеност. Каква подмяна ще последва или да бъдем все пак оптимисти?
„Първата сериозна информационна война започна.“ – тръби той. – „Бойното поле е Wikileaks. Войниците сте вие“.
Оптиката се обръща и на смяна на революционизиращата секретност на крипто-анархията идва максималната разсекретеност. Каква подмяна ще последва или да бъдем все пак оптимисти?