На 23 септември, в Ню Йорк, в речта си пред 65-ата сесия на Общото събрание на ООН, президентът Обама обеща САЩ да продължат да се борят за свободен и отворен интернет, за индивидуална свобода и свобода на словото; и активността в това отношение да нараства право пропорционално на все по-големия брой държави, които въвеждат цензура с едничката цел да държат гражданите си далеч от благините на глобализацията. Обама също припомни и ролята на интернет, респективно САЩ, в т.нар. Twitter революция в Иран през 2009, непосредствено след изборите, спечелени от Ахмадинеджад, които бяха коментирани нашироко като манипулирани. В тази връзка той обеща да представи “нови инструменти на гласността“, които да улеснят хората да общуват помежду си „свободно и без страх“ и да си „изработват собствено мнение“.
В своята реч пък Ахмадинеджад припомни атентата от 11 септември 2001 и, без много увъртания, го нарече израело-американска конспирация, с което накара възмутения Обама, придружен от други държавни глави, да напусне залата.
В този контекст е интересно да си припомним един друг, съвсем неотдавнашен повод Обама да говори за свободата и отвореността на интернет – преработения вариант на законопроекта за регулацията на интернет, за който чухме още тази пролет и чието приемане тепърва ще даде огромни пълномощия на Белия дом за подслушване на Facebook, BlackBerry и Skype. На 27 септември The New York Times писа как чатът, електронната поща, социалните мрежи ще бъдат под надзора на Белия дом, но се взимат мерки не само за намеса в частния живот на гражданите, а и в бизнеса на частните интернет компании. Белият дом ще има право да „управлява отговора на киберзаплахите за националната отбрана и сигурност“. За тази цел списъкът от подозрителни компании трябва периодично да се обновява, да се следи дейността им отблизо, в това число и кого наемат на работа, каква информация се съдържа на компютрите им и пр.
Реакциите на американците на политиката на Обама в интернет могат горе долу да се обобщят така: „Чрез ползването на термина „отворен Интернет“ по два различни начина, Обама и Федералната комисия по комуникациите FCC смесват регулацията на интернет с липсата на държавна цензура. А това са две взаимно отричащи се неща. Това, което искаме ние, е не регулация — защото това би премахнало съревнованието между доставчиците — а изобилие от алтернативи, защото това ще направи невъзможни всички опити за цензура.”
Демагогията на президента Обама, обаче, е само част от интересната, да не кажа тревожна панорама на новините от изминалата седмица. На 21 септември се случи още нещо, което спокойно можем да наречем епохално – вирусът Stuxnet порази иранския ядрен реактор в Бушер и урановите центрофуги в Натанз. Това е очаквана изненада – още на 17 юли 2009 г. на Wikileaks изтече предупреждение за възможен бъдещ ядрен инцидент в Натанз.
Stuxnet е замислен така, че да превръща цели предприятия в гигантски бомби, като заразява техните системи за контрол, т.нар. SCADA (Supervisory Control And Data Acquisition). И това не е всичко! Откраднал кода и информацията за проекта, Stuxnet търси програмируемите му логически контролери (Programmable Logic Controllers), софтуер, служещ за автоматично управление на механизми и агрегати, и им инжектира свой собствен код, като държи под наблюдение достъпа до тях в случай, че някой се опитва да разглежда кода им. Това прави инжектираният код невидим, а Stuxnet – инструмент, даващ привилегирован достъп до системите на предприятията не на когото трябва.
Коментаторите са единодушни: такъв замисъл не е по силите на обикновени хакери. Става въпрос за дело, финансирано и подкрепяно от държава. Коя държава? Колкото и антиирански да сме настроени, първото, което ни хрумва, е САЩ и Израел. В мрежата, обаче, се шушука какво ли още не: Китай, Ирак, Русия, Северна Корея.
Но да не се поддаваме на параноя и инсинуации! Все пак, Обама каза пред форума на ООН, че не смята, че военни действия от страна на Израел или САЩ са начин за решаване на ядрената криза с Иран. Защо да не вярваме на благия президент Обама? Но и защо да му вярваме? В крайна сметка, сред такъв потоп от думи, „по делата им ще ги познаете“. Само дето опре ли до дела в този наш свят на глобални незабавности, със сигурност ще е късно.
fiction and faction