Балканизация срещу глобализация | Култура – Брой 43 (2835), 14 декември 2012

Празниците наближават. Време е за изненади. Този път Дядо Коледа е приел образа на Международната телекомуникационна асоциация, която за пръв път от 1988 година свика Световна конференция по международни комуникации в Дубай.
Там, в продължение на 11 дни (от 3 до 14 декември), при затворени врати заседаваха почти 2000 представители на 193 държави и големи интернет компании и ни подготвяха подарък – един интернет, който е много по-малко медиум, отколкото инструмент за надзор, репресия и изключване на индивидите.
Естествено, огромното множество участници предполага и трудно вземане на решения, дори когато намерението е едно и ясно – повече контрол над крайния потребител. Битките се водят на няколко фронта. Единият, според Световната профсъюзна конфедерация, се е оформил около групиралите се „в блок” Китай, Русия и някои страни от Близкия изток, които не крият своята заветна цел да „павират пътя към бъдещи ограничения и по отношение на интернет съдържанието, и по отношение на потребителите му”. Друга една конфронтация е инициирана от лагера на Европа с нейното предложение за промени в платежната структура на Web – да бъдат накарани американските доставчици на съдържание, като Google и Facebook, да плащат такси, за да могат услугите им да достигат до потребителите на стария континент.
Най-сериозната работа обаче се е извършила дотук в сакралната област на стандартите: тия дни бе приет предложеният от Международната телекомуникационна асоциация нов стандарт, наречен „Изисквания за “дълбок преглед на пакети” (DPI) в следващото поколение мрежи“. Базираната във Вашингтон правозащитна организация Център за демокрация и технологии вече писа по този повод на сайта си:
Властите по телекомуникационните стандарти на Обединените нации тихомълком одобриха стандартизацията на технологии, които биха дали на правителствата и компаниите възможността да прецеждат целия потребителски интернет трафик – включително електронна поща, банкови транзакции и телефония – без адекватни мерки за сигурност. Тази промяна внушава, че някои правителства се надяват на свят, в който дори шифрованата информация не може да бъде укрита от любопитни очи.
Новият стандарт ще бъде международен. Не е много ясно какви точно технологии ще бъдат ползвани. Може би ще има изискване документите, които обменяме, да съдържатDPI системи за улесняване на инспекцията на съдържанието им в криптирания трафик. Как и при какви обстоятелства доставчикът ни ще разполага с дешифриращи алгоритми, не е още ясно, но две неща са извън всяко съмнение: а) опазването на личното пространство и неприкосновеността на личния ни живот изобщо не са приоритет на Международната телекомуникационна асоциация (ITU); б) няма ситуация, в която подобен достъп, осъществяван без знанието и съгласието на потребителите, да е етичен, законен, нормален.
Кои саITUТова са преди всичко телеком оператори, ползващи се с благословията на правителствата си. Това е смущаващо. Още по-смущаващо в тази връзка е и обстоятелството, че Световната конференция и по-специално разискванията на предложения от ITU стандарт се провеждат при пълна липса на прозрачност.
Глобалността на интернет за пореден път е в сблъсък с локалното, но не толкова въплътено в нрави, вярвания и културни традиции, колкото в механизмите на локално упражняваната власт. За пореден път изпъква противоречивостта на този инструмент за транснационална активност, за която националните държави не само не могат да предложат адекватни условия, но не могат и да допуснат. Възможно ли е да се избегне „балканизацията” на интернет, в който всяка страна ще налага своите правила, нарушавайки комерсиалния и информационен поток, а с това и улеснявайки цензурата над съдържанието? Или интернет ще си остане глобален, макар и доминиран от САЩ инструмент, въплъщение на “американския универсализъм”, при което не само светът става американски, но и истината става американска. Това, което е добре за американската икономика обаче, не винаги е добре за всяка друга. Разрешими ли са противоречията? Да, доколкото до взимането на решения бъдат допуснати тези, в чието име уж винаги се извършват промените, но и върху които рефлектира всичко – обикновените потребители.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.