Тази седмица таблоидите ни зарадваха с прекрасна новина, дошла право от пресцентъра на МВР: американското Федерално Бюро за разследване и нашето Вътрешно министерство се обединяват за борба с организираната престъпност и с корупцията на всички нива. Приоритетите на това тяхно сътрудничество, обаче, ще са в областта на предотвратяване на киберпрестъпления. Ще се полагат специални усилия в борбата с финансовите измами в интернет, кражбата на самоличност и лични данни, с детската порнография и с международния тероризъм. За целта ръководството на ФБР ще изпрати в България агент, който да работи заедно със служителите от сектор „Компютърни престъпления“ към ГДБОП – МВР.
Под закрилата на такъв могъщ тандем със сигурност ще спим спокойно. Може би от време навреме някои от нас ще се сещат и за някои специфични периоди от историята, като например за 50-те години на миналия век в САЩ, когато дейността на ФБР далеч не се е ограничавала единствено с преследването на престъпници. Колко привързани са били длъжностните лица под директорството на Едгар Хувър към следенето на лидерите на движенията за граждански права – левичари, феминистки, борци за правата на черните, на дисидентите и влиятелните личности (и на техните близки), на обикновените граждани, позволяващи си да критикуват съществуващия социален ред. И колко охотно са били използвани технологиите за тези цели. За шпионски цели е била създадена дори специална програма, така наречената COINTELPRO, (съкращение от „COunter-INTELligence PROgram, „контра-разузнавателна програма”), включваща съмнителни от гледна точка на закона практики, като домашно наблюдение, подслушване на телефони, анонимен тормоз, фалшифициране на информация с цел дискредитиране пред обществото.
Но какво значи законът за ФБР? ФБР е законът!
Като стана дума за закони и за технологии, забележителен е т.нар. CALEA (Communications Assistance for Law Enforcement Act) или Закон за комуникационната помощ при правоналагането, приет през 1994. Причината: технологичният бум в телекомуникациите. Целта: чисто практически да се улесни и дори гарантира следенето. Вграждането на особен вид интерфейси в телекомуникационната техниката се вменява на производителите й и на доставчиците на телекомуникационни услуги като задължение. Това автоматично ги превръща в пасивни сътрудници на разузнаването, тъй като прави възможно прихващането на сигнали за целите на правоприлагането (и за какви ли не още) без тяхно участие в реално време.
И тъй като изискването да се сложат съвместими с целите на CALEA интерфейси налага компаниите да подменят хардуера и софтуера в системите си с нов, а това е свързано с разходи, американският Конгрес предвижда финансиране за един определен период от време на тези разходи с пари от бюджета. Гражданите в Америка сами заплатиха подслушването си.
Това, обаче, съвсем не е всичко! През 2007 ФБР похарчи няколко десетки милиона и за системата DCSNet (Digital Collection System Network). Тя, както може да се предположи от името й, се занимава със събиране, съхраняване, индексиране и анализ на комуникационни данни, позволявайки директен достъп до наземния и безжичен трафик.
Може би трябва да посветя няколко думи и на местния партньор на ФБР, нашето Министерство на вътрешните работи, макар че какви ли следва да са те след изказването на настоящия директор на ФБР, Робърт Мълър, за уважението, което заслужава то в борбата срещу корупцията във всичките й форми?
Дори и да не сте пряк потърпевш или заинтересуван от темата, дори и да не сте стигнали до грами на wikileaks, маркирани с ID, съдържащо в себе си думичката „SOFIA” , напоследък не може да не сте попадали на широко разпространеното в мрежата изказване на бившия посланик Пардю относно корупцията у нас, а именно, че тя е чудовищна и на всички нива.
Не се впрягайте! Важното е, че, по думите на Мълър, сътрудничеството между ФБР и МВР е по-добро от всякога. А и влиза ли ви в работата по какъв начин една американска служба ще изпълнява задълженията си към Америка в един все по-трудно предвидим район?