Българската стратегия | Култура – Брой 40 (2832), 23 ноември 2012

След като стана дума за IT политиката на Обама, редно е да обговоря „стратегическите” усилия и на нашите политици, макар за реалния ефект от тях да научаваме не от скъпите рекламни кампании по медиите, а по-скоро от сайтовете за злоупотреби в интернет.
Един пресен пример: в сряда министър-председателят ни, министърът на правосъдието и посланикът на Великобритания у нас „откриха” нов информационен сайт към Агенцията по вписванията. Целта му е да подпомага търговията с имоти в България на чужди граждани. Бюджетът от 30 000 лева е осигурен чрез преструктуриране на централния бюджет за 2012 г.
„Малкият” проблем около този иначе добър замисъл е, че изпълнението му не струва толкова. 1. Ползван е безплатен софтуер с отворен код; 2. съдържанието е “copy/paste” от езиково непроходими юридически документи; 3. сайтът, промотиран като предлагащ електронни услуги, не предлага такива! С други думи, нито компетентността, нито времето, нито вложените творчески усилия струват 30 000 лв. Не е ясен и изпълнителят, но сайтът PIA е изпратил Заявление за достъп до обществена информация до министъра на правосъдието Диана Ковачева и обещава да ни информира своевременно.
Това не е единствената „иновация” у нас. В разгара на лятната ваканция доста нашумя случаят със 100 000 лв. на земеделското министерство, похарчени за създаване на Facebook и Twitter профили, популяризиращи в социалните мрежи Програмата за селските райони. Всъщност, точно социалните мрежи популяризираха разкритието на злоупотребата от сайта „Отворен Парламент”. А медиите само я подхванаха, някои дори без да споменават първоизточника.
Най-прочуто с „иновациите” си обаче е Министерството на околната среда и водите. Десетки милиони левове са предвидени по програмата „Околна среда” за пропаганда, договори с телевизии, за провеждането на всевъзможни „проучвания” на мнението на масите, за рекламни клипове и материали, „консултантска” дейност и… писане на „стратегии”. Като най-скандален (и „иновативен”) ще спомена проекта за „Информационна система за разрешителни и мониторинг при управление на водите.” Той стартира през 2009, срокът му за изпълнение бе 30 април 2011 г., а бюджетът – над милион евро, от които 85% са безвъзмездна норвежка помощ. Целта бе разработване на “системната среда за ефективен мониторинг и контрол на управлението и спазването на Закона за водите”. И макар тази пролет медиите най-сетне да съобщиха за успешното му приключване, резултатът все още не е осезаем за гражданите, тъй като сайтът не е публикуван. Празна база данни е обяснението засега. Дори да се окаже, че проектът наистина ще предлага е-услуги, нередностите, които проведеният преди време одит откри около спечелването на търга и преразпределението на парите по него, са пример за особено нагла корупция, несъвместима със самата идея за прозрачност на електронното управление. По-конкретно: сумата е получена от “ЕКП-Води”, които си наемат подизпълнител “Фадата” АД за 8% от стойността на поръчката. Останалите 92% са за “ЕКП-Води” като консултанти!
Това обаче са отделни поръчки. Къде са стратегиите? За целта нека припомня договора на МОСВ с фирмата „Обединение „Водна стратегия 2010” от 31 август 2010 за “Подготовка на Национална стратегия и план за действие за управление на водите и на необходимите промени в нормативната база”.  Отново договор за стотици хиляди левове, като интересното е това, че с тази стратегическа задача се е заела не дирекция „Води” на МОСВ, а някаква фирма.
В мрежата обаче е достъпен и друг, още „по-стратегически” и мащабен документ, белязан с клеймото на Световната Банка.
Той е с дата юли 2010-а и е озаглавен „България. Последваща оценка на въздействието на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност”. Заглавието говори достатъчно, така че ще се задоволя да отбележа само следния интересен детайл: в самия край на документа, в изреждането на благодарности към участвалите в разработката, са имената на приближени на госпожа Нона Караджова, които наскоро един друг важен за гласността у нас сайт нарече „Клуб Дондуков 53”.
Кой в крайна сметка пише стратегиите в жизненоважните за България отрасли? И дали у нас не разбират е-реформата като огромни суми за PR на нещо, чието техническо изпълнение едва се случва.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.