На 17 декември редник Брадли Манинг навършва 24 години. На 16 декември, във Форт Мийд, Мериленд, след година и половина затвор при тежки условия, той най-сетне ще бъде изправен пред военен съд. За тези, на които името на Манинг не говори нищо: това е американският войник от Десета планинска дивизия близо до Багдад, арестуван през май 2010 в Ирак за това, че е присвоил и споделил с неоторизиран източник (WikiLeaks) информация, засягаща националната сигурност на Америка. Благодарение на него стават достояние на света 250 000 дипломатически грами, видеа от ударите на Американските военовъздушни сили над Ирак и Афганистан, архиви от Гуантанамо, разкриващи истината за този затвор, а също и шокиращото видео „Съпътстващи убийства”, на което светът видя как американски войници разстрелват от хеликоптер журналисти на Ройтерс, а след това и баща с две деца, спрял с колата си, за да помогне.
За разгласяването на ето такива „държавни тайни” над Манинг са надвиснали 22 обвинения между които и „подпомагане на врага”, за което според американския военен закон се полага смърт.
Песимистите виждат дори в избора на дата за процес особеното отношение на Американската държава точно към този затворник. Целта е всички, които в бъдеще ще дръзнат, да „подпомагат врага”, да бъдат сплашени. Поддръжниците на редника обаче не са никак малко и са доста активни. В деня на процеса на много места в Америка ще има демонстрации в негова защита, а 17 декември е обявен за Международен ден за солидарност.
„Ние всички сме Брадли Манинг”! – това е лозунгът, който издигат те и има защо – наскоро американският Сенат гласува правото на военните да задържат всеки гражданин, дори бегло заподозрян във връзка с терористи. И притеснителното е не толкова, че президентът може и да не наложи вето на този закон, колкото че такъв изобщо се разисква.
Като че ли за да доподреди пъзела от събития, свързани с покушения над свободата, на 1 декември, дни преди Международния ден за правата на човека, Wikileaks обяви своя нов проект, наречен „Шпионски файлове„. Той тепърва ще разкрива подробности за една цяла нова индустрия, набрала скорост след 11 септември, 2001, обхванала 25 държави и превърнала се вече в норма – масовото подслушване.
Всички вече сме наясно, че правителствата на много държави са сред клиентите на специализирани в областта на наблюдението частни компании. Доставчиците на телекомуникационни услуги дори не чакат да бъдат поканени – сами предлагат помощта си. Тези интересни (и крайно нерегулирани) отношения между частен бизнес и държавна власт обаче имат голям залог – това вече не са отделни дисидентстващи представители на интелектуалния елит или опоненти на някой режим, това са цели нации. Очевидно, при съвременното развитие на технологиите това е възможно. Компютрите, телефоните, цялата техника от ежедневието ни се обръща срещу нас, своите собственици, и може да послужи за локализирането и идентифицирането ни, за информирането за навиците и дейността ни, за прихващане на комуникацията ни, лична и служебна с всички възможни последствия от това. Това, което тепърва трябва да се случи е съпротивата.
В официалния форум на Wikileaks могат да се видят дискусии свързани с дейността на германски фирми за софтуер, предлагащи услугите се на тиранични режими от Третия свят, с всичките повече или по-малко предвидими упреци към Германия като недоотървал се от агресивните си навици завоевател от недалечното минало. Всъщност, изобщо не става дума за възраждане на германския или някакъв друг райх чрез технологиите, за колонизиране на по-малко развитата част от света от по-развитата. Ето, дори Америка вече не прави разлика между собствените си граждани и набедените за терористи по подразбиране граждани от Близкия изток. Става дума като че ли за нещо съвсем друго, за глобален тоталитаризъм от нов тип в който нациите са без значение.
Каква е перспективата в България в момента?
На сайта „Биволъ” четем, че измежду вече публикуваните 287 документа на Spyfiles липсват такива от български фирми, но има информация, че „чуждестранни фирми аутсорсват разработка на шпионски софтуер и в нашата страна”.
Добре би било да не приемаме това предупреждение с присъщата ни апатия.