Новината, че най-популярният торент, PirateBay, премина към облачен компютинг и се превръща в PirateCloud,разтърси и нашите ширини, макар реакциите на публиката да бяха в типичния андрешковски стил: „в облаците” свободното теглене на филми ще е непроследимо и ненаказуемо и всички ние ще можем да плуваме спокойно в океана от информационна Сома без страх, че качулатите служители на някое силово ведомство ще ни почукат на вратата.
Но да, всички ние, андрешковци или не, сме щастливи, че нещата за гледане, слушане, четене, изучаване все повече напускат детерминирания от разпространителските картели пазари заплахата за разнообразието вече не е така надвиснала над капризните ни глави.
Що за технология е „пиратският облак”? Ако нещо толкова сложно може да бъде описано с една дума, то в случая тя е „виртуализация”. Първо разкарахме тракерите. После се отървахме от торентите. Сега? Сега се освободихме и от сървърите.” – така описват самите пирати радикалното си скъсване с „реалните неща.
С бавно постоянство ние се освобождаваме от своята земна форма и възхождаме към новия стадий, облака. Облакът или Брахман, както го наричат индусите, заобгражда всичко. Той е навсякъде; нематериален, но реален. (…) Всички опити да се атакуват The Pirate Bay от сега нататък са атака срещу всичко и нищо.
PirateBay вече е почти само данни. Тези данни текат из хиляди делокализирани „облаци” (или ако щете, „рояци”) в дълбоко кодиран вид и са готови да бъдат използвани, когато е необходимо. Земните връзки обаче, които трансформират тези данни, „са толкова дълбоко криптирани, че рестартират в задънена улица, ако не се използвани в продължение на 8 часа.”
Масовият потребител на пиратски услуги едва ли се интересува от тази сложна технология. Технологичният напредъкът за него има една цел – да прави живота му лесен и да го забавлява, по възможност безплатно. Как гледат на пиратския облак самите творци, иноваторите, предприемачите? Знаем, те често, вместо да бъдат защитени от патентната система и авторското право, докато трошат време, пари и усилия за някое ново и рисковано начинание, биват спъвани от всевъзможни проприетарни механизми, обвинявани и съдени за нарушаване на патенти и в крайна сметка – принудени да напуснат пазара. Това се случва с хиляди обещаващи малки компании, чиито собственици не желаят да продадат бизнеса си на големите. Милиони долари, предвидени за развиване на някоя технология, биват пренасочвани за разходи в съда. Може би тъкмо „облакът” тепърва ще предложи алтернатива на подобен бизнес.
На пиратския облак се радват и webпредприемачите. Сещате ли се за американския PROTECT IP („Preventing Real Online Threats to Economic Creativity and Theft of Intellectual Property Act) от 2011, който беше насочен главно срещу доставчиците извън САЩ, позволили си да съхраняват и предлагат защитено съдържание? Неговата безмилостна безотказност се състоеше в неговата простота: ако сайтът съдържаше препратка към защитено съдържание, американският съд можеше, по искане на собственика, да го обрече на невидимост с една единствена намеса на инфраструктурно ниво – системата от имена на домейни (която е американски монопол), изхвърляйки го по този начин от индексите на търсачките. Сега обаче, благодарение на т.нар. магнитни линкове, мерки от рода на PROTECT IP стават безпредметни, а монополът над web инфраструктурата – разрушен.
На магнитните линкове съвсем логично се радват и привържениците на свободното слово – PROTECT IP е идеално приложим и в случаи на разправа със сайтове с неугодно на властимащите съдържание.
На случващото се можем да се радваме дори от най-абстрактна и философска гледна точка. Дори да е далеч от технологиите, интелектът не може да не реагира с въодушевление на красивата представа за блещукащите временни съзвездия, в които осцилират мигновените центрове на детериториализираната и безорганна власт.
„Пиратският облак” е реализацията на нещо, което доскоро е било само метафора от арсенала на неколцина мислители, затова ще завърша с един поетичен статус на хуманитар от кръга на FB познатите ми: „Не ви ли се причува в понятия, като „дигитален облак“, „виртуален сървър“ и „облачно съхранение“, тържествуващият смях на Фуко и Дельоз?”