В 140 знака | Култура – Брой 11 (2803), 23 март 2012

В мрежата думите никнат като гъби. Ето една, която почти сигурно не сте чували, twitterview. Чете се „туитервю” и значението й едва ли се нуждае от особени пояснения: става дума за интервю в Туитър.
За времевите мащаби на мрежата, туитервюто, и в частност политическото, не е чак такава новост. И макар основоположник на жанра да е експертът Jay Baer, който през 2008 г. проведе серия подобни разговори със светила от социалните медии, озаглавена Twitter 20 (заради 20-те въпроса, задавани в продължение на 90 минути), жанрът нашумя именно покрай политиката и по-точно с интервюто, което Жорж Стефанопулос, телевизионен водещ от ABC News, направи на 17 март 2009 г. с кандидата за президент, сенатора републиканец Джон МакКейн и го разпита за икономическата криза и плана за спасение на Уолстрийт.
Какво е най-характерното за едно туитервю? Това е преди всичко стегнатостта. В Twitterима ограничение от 140 знака на всяка една от разменените реплики! Форматът задължава към краткост и яснота и интервюирания, и интервюиращия, което никак не е лошо от дисциплинираща гледна точка в задръстената с врява и каква ли не информация мрежа. Особено полезно може да бъде това в случая с политическите интервюта.
Понеже жанрът трябва да получи поощрение, ето някои елементарни, близки до ума правила за тези, които биха опитали:
#1: Бъдете сигурни, че избраният от вас обект интересува и другиго, освен вас;
#2: Направете предварителен контакт с него. Пратете му по email, например, информация какво очаквате от него; убедете се, че също ползва Twitter, че е достатъчно комуникативен и уточнете параметрите на срещата си.
#3: Изберете „хаштаг”, един или няколко, с който да етикетирате и опишете разговора си. Хаштаговете са думи или изрази със символа „диез” пред тях и представляват нейерархична мета-информация, улесняваща намирането на дискусията ви в базата данни на Twitter и след приключването й. Хаштаговете се индексират в търсачките и не е нужно да сте потребител на Twitter, за да четете дискусиите, проведени там.
#4: Туитчатът… Той е за предпочитане пред обикновения микроблогинг в Туитър, защото е леснодостъпен и не е нужно всеки път да добавяте хаштаг. Чатът го прави автоматично за вас. Хубавото на чата е и, че и други могат да следят дискусията на живо, както и вие да следите всеки ползващ същия хаштаг.
#5: Съобразете фиксираната дължина на въпросите и отговорите с техния брой. При положение, че ще са кратки, не е проблем да са повече. Например, 20 в рамките на час и половина, както при Jay Baer. Макар оптимумът да е десетина въпроса за 30-45 минути.
#6: Въпросите на вашето туитервю… Оставете публиката да ви помогне. Може би тя няма да има нищо против. Попитайте я предварително.
#7: Рекламирайте поне ден предварително събитието в социалните мрежи и другите комуникационни канали, които ползвате – Facebook, LinkedIn и т.н.
Защо занимавам аудиторията на ”Култура” с този жанр? Тази неделя, в осем часа вечерта, по инициатива на сайта „Отворен парламент – граждански гласове”, се случи първото политическо туитервю на български.
Прясно отзованият министър на икономиката ТрайчоТрайков отговаряше на въпросите на журналистката Полина Паунова, които засягаха такива актуални и чувствителни теми, като бизнес-форума в Катар, атомната централа в Белене, наличието или не на натиск от страна на олигархията, картелите и монополите в енергетиката, а също и това има ли или няма енергийна мафия в България.
Това интервю вече може да бъде видяно на много места в мрежата, но оригиналният линк към него е на профила на Паунова в Туитър.
Предметът на колонката мрежа/паяжина изключва коментари извън сферата на технологиите, затова ще се задоволя с коментар на въпроса на Полина Паунова, засягащ течовете на Wikileaks и съответно, отговора на Трайков:
Паунова: В смисъла на последния ви отговор – докладите за България, изтекли в Wikileaks, „жълта преса“ ли са?
Трайков: Ще мога да ви отговоря, когато съм убеден в тяхната автентичност.
Коментарът е: Г-н Трайков, в случай, че сте резервиран към българските версии на действителността и нейното проявление под формата на информационни течове, бихте могъл да попитате посланик Уорлик относно автентичността им.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *