Да се защитаваш | Култура – Брой 19 (2811), 18 май 2012

Вярно е, в мрежата понякога се чуват и добри новини: ту Нийли Крус ще се произнесе за АСТА като за политически провал, ту ще се приеме някой локален закон в полза на мрежовата неутралност или ще се чуе отчетлив призив от страна на висша институция за разхлабване на глобалната копирайтна хватка .
Но е вярно също и, че тези хубави новини се случват някак епизодично и непоследователно на фона на несекващия порой от преливащи една в друга тревожни новини. Нека припомня в резюме серията, завъртяла ни ума от есента насам:
– мерки, взети с цел следене на гражданите в САЩ (приетият наскоро от Долната камара CISPA и очакващият осъвременяване CALEA,);
– мерки с цел атакуване на законодателствата на чужди държави (ТРР и АСТА);
– глобални мерки за контрол над мрежата на инфраструктурно ниво (SOPA/PIPA), след които свободата на словото и всеки опит за опозиция ще бъдат немислими в планетарен мащаб.
И това са само новини от областта на закона. Технологичните новини съвсем разбираемо достигат до вниманието ни постфактум. Ако изобщо достигнат. Вече е ставало дума за европейската платформа COPIS http://www.kultura.bg/bg/article/view/18938, тази централизираната база данни, която ще бъде изградена (в случай, че вече не е), за да съхранява нашите онлайн досиета в улеснение на всяка една институция, която ги пожелае. Отскоро пък знаем и за новата база, която NSA строи в американския щат Юта, с подобна, ако не и още по-амбициозна цел.
А технологиите са важни, защото, както казва посетилият наскоро България известен интернет-скептик Егений Морозов, дори войната с тероризма да приключи, инфраструктурата за надзор, която тя е изградила, дълго ще стои на мястото си и ще работи. Въпросът е: за кого? И в името на какво?
Промените в мрежата напоследък са от такъв мащаб и от толкова области на човешката компетентност, че е вече непосилно за обикновен, зает с живота си гражданин да ги проследява и осмисля последствията им, камо ли да се защитава.
Напук на всеки песимизъм, обаче, трябва да кажем, че интернет никога не е бил по-интересно и даващо възможности за промяна място. Верижните бунтове през изминалите година-две, като се почне от страховитата Арабска пролет и се свърши с текущите размирици на Болотная площадь в Москва, потвърждават на живо теорията, че властовият баланс е възможно да се измести в полза на гражданите благодарение на все по-активното и синхронизирано ползване на социалните медии и мобилната връзка в ущърб на засиления надзор от страна на корпорации и държава.
Наскоро в Червената къща се състоя дискусия с Евгений Морозов, озаглавена именно така:“Ще освободи ли интернет света?”
На нея бяха изложени вече познати ни от статиите му тези – за клопките, които крие прогресът в областта на комуникационните технологии, придружен от прогрес в областта на надзора; за двойствената роля на САЩ като демократизираща сила, но и като поддръжници на авторитарните режими; за опасността от изпадане в киберутопии (макар за много от нас това да е вече немислимо).
Особено ценно ми се стори мнението на Морозов за риска, който феноменът Anonymous напоследък привнасят в и без това рискованата ситуация.
Според Морозов, основният ефект от атаките на Anonymous е не толкова освобождаващ, колкото подриващ свободата, даващ повод на правителствата да инвестират още пари и усилия в онлайн надзора, понякога дори и с поддръжката на интернет потребителите.
Явно неуловимостта и неуязвимостта в мрежата, произтичащи от дезорганизираната анонимна дейност, трудно се съчетават с почтените каузи и с отговорността, а оттам и с добър краен ефект за обществото.
Но ако трябва някак да се обобщи важността на това да се съпротивляваме и защитаваме, бих ползвала един току що публикуван във FB профила на издателство „Критика и хуманизъм” цитат от Фуко:
Аз съм оправомощен да се защитавам не защото съществуват закони и не защото съществуват права; моите права съществуват и законът ме уважава именно доколкото се защитавам. Правото е нищо, ако не придобива живот в защитата, която го предизвиква. И единствено защитаването е това, което валидно придава сила на закона.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.