Енциклопедия на престъпността | Култура – Брой 16 (2764), 29 април 2011

На 21 април сайтът за разследваща журналистика „Биволъ“ уведоми читателите си, че в скоро време възнамерява да публикува резюметата на над 1000 дипломатически доклада от периода 1986 – февруари 2010 г. в които се споменава България и други някои страни от региона. Архивът се състои от дипломатически доклади предимно от американското посолство в София от над 3000 страници, съдържащи над 1100000 думи. Оригиналното им съдържание ще може да бъде видяно най-напред в сайта Balkanleaks преди официалната им премиера на Wikileaks. На сайта е публикувана графика, от която се вижда, че повече от половината са с гриф “Поверително” и “Секретно”. Има и диаграми, посочващи кои са най-често срещаните ключови думи, имена на партии и политически лидери. Явно ни очаква своеобразна хроника на злото, някаква изчерпателна „енциклопедия на късния български преход“, из която ще можем да навигираме лесно, за да научим в детайли кои са главните действащи лица (лидери, партии, престъпни босове, бизнесмени) и връзките в които влизат помежду си (организирана престъпност, корупция, пране на пари, опорочаване на съдебни дела, посегателство върху свободата на словото).
Коментарите, на които се натъкнах в социалните мрежи и във форума на самия сайт, засега са в познатия диапазон: от скептичното: „И какво ще се промени с огласяването на грамите?“, та до възмутеното: „Огласяването на информация, засягаща държавни работи, е недопустимо безобразие“.
На скептиците вероятно трябва да се отговори така: дори и да знаем какво се случва у нас, останалата част от света също има право да узнае – това първо. И второ: когато процесите в света текат глобално, наивно е да се мисли, че нашите собствени проблеми са дребни, локални, засягащи единствено нас, а не част от световните.
На възмутените етатисти пък би следвало да се отговори, че публикуването на секретни грами не е банално киберхулиганство, целящо да забавлява плебса с непочтителност към институциите в жълт вестникарски стил. Все пак, светът, в който живеем, не зависи от волята на олимпийски богове, а от действията на обикновени простосмъртни. И ако нашата лична информация напоследък представлява интерес за кого ли не, без нито една институция да е в състояние да ни гарантира неприкосновеност, няма причина да не желаем и ние на свой ред да бъдем информирани: за тези, които ни управляват, за начина, по които биваме управлявани, за евентуалните последствия от тяхното управление. Изгубилите легитимност институции би следвало да изгубят и възможността да ни тероризират.
Всъщност, има някои въпроси, които трябва, да бъдат зададени на „Биволъ“. Аз го сторих и получих веднага отговор от Атанас Чобанов, един от двамата основатели на сайта:
В какво ще се състои обработката на грамите и каква информация ще се изгуби по време на обработката?
Заличава се информацията за информаторите на американското посолство, които не са политически или публични фигури и биха могли да бъдат реално застрашени.
По какъв точно начин циркулира информацията между Balkanleaks и Wikileaks?
„Биволъ” получава от Wikileaks достъп до грамите, публикува свои преводи и анализи на български по избрани теми, а на balkanleaks.eu ще се публикуват текстовете на грамите на английски и резюме на анализите на английски. Уговорката с WLcentral е да се публикуват анализите на английски и при тях.
Какво ще определя интервала между отделните публикации на грами и как ще се избегнат упреците в изчакване на подходящия, от гледна точка на някаква конюнктура, момент?
Wikileaks ще публикува с няколко дни закъснение редактираните текстове на грамите на своя сайт. Това е нормалната практика, установена при работата с други партньорски издания, за да се даде възможност на партньорите да привлекат повече читатели на аналитичните материали.
В заключение Атанас Чобанов сподели: автентичността на лийковете може да се гарантира единствено от това, че са предоставени по силата на споразумение, подписано лично от Джулиан Асанж при среща на живо. Досега няма сведение представител на Държавния департамент да е отрекъл автентичността на грамите.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.