Зад гърба на Новия колос* | Култура – Брой 19 (2767), 20 май 2011

Президентът Обама, за който цял свят знае, че е силно привързан към своето BlackBerry**, вече официално може да бъде наречен „главен писач на есемеси на американската нация“. За какво иде реч? На 10 май в в блога на Los Angeles Times се появи анонс на нов почин на американското правителство – система за предупреждение при бедствия, аварии и тероризъм, наречена Лична локална предупредителна мрежа (Personal Localized Alerting Network) или съкратено – PLAN.

Системата работи засега само на територията на Ню Йорк, но се очаква до края на годината да обхване цялата страна. PLAN представлява разширение на предупредителната система на Федералната комисия по комуникациите, ползвала досега за емисиите си радио и телевизионни канали, и ще се осъществява с техническото съдействие на доставчиците на мобилни услуги и федералната служба за борба с бедствията, FEMA.
FEMA гарантира, че новата екстра няма да блокира в гъстонаселените райони така, както става с обикновените мобилни услуги. Също така, потребителите няма да са длъжни да се абонират за нея – тя ще им се предоставя автоматично и безплатно. Спешните съобщения ще са само от три типа:
1. спешни съобщения за аварии и бедствия в района;
2. т.нар. AMBER съобщения („America’s Missing: Broadcasting Emergency Response“) за изчезнали граждани;
3. есемеси от президента.
С цел да са от полза и за незрящи и хора с увреден слух, PLAN съобщенията ще притежават уникален сигнал, комбиниран с вибрация.
Потребителите ще могат да блокират при желание услугата с изключение на съобщенията от президента.
Тази прясна новина е доста коментирана в САЩ в момента и в интерес на истината, повечето коментари са в духа на: „Напред към 1984!“. И наистина: с каква цел се предприема тази мярка? В Америка се очаква неспокойна в метеорологичен смисъл година, но може ли да се разчита на телефони в ситуация на реално бедствие? И колко ще струва PLAN на данъкоплатеца? Ако това не е оптималното решение за действие в райони с чести бедствия (в Япония дали действа подобна услуга?), не става ли дума за поредната „мярка за сигурност“ на американското правителство? А и какво толкова би имал да съобщава президентът на обикновените граждани, та да държи на възможността да нахлува в частния им живот по всяко време?
Доста американци се опасяват, че системата PLAN, всъщност, има за цел да направи телефоните по-лесно подслушваеми и следими и да могат службите да засичат по-лесно всяко едно струпване на хора на едно място.
Като се имат предвид последните мерки за сигурност по летищата (скрийнинг на пътниците, ползване на семантични методи за обработка на личните им данни и търсене на корелации между такива несъществени признаци, като възраст, националност, част от номера на лични документи, ползвани стоки и услуги и склонността към тероризъм) и съвсем прясната, макар и не точно технологична новина, че в щата Индиана полицията вече може да нахлува в частни домове, когато пожелае, без да е нужно специално разрешение, параноята сред гражданите на САЩ е напълно оправдана. Картината, обаче, няма да е пълна, ако не добавим към нея и казаното от Асандж в едно скорошно интервю за Russia Today  и по-точно тази част от него, която засяга три от най-популярните онлайн услуги в Америка – Facebook, Yahoo и Google. Според думите му, „това са най-чудовищните машини за шпиониране на свободните граждани, изобретявани някога“. Те дори не действат по официална призовка, а благодарение на вградените в тях интерфейси, т.е. непрекъснато. Тези интерфейси, според Асандж, са изобретени специално за нуждите на американските разузнавателни служби. „Могат ли наистина да обработват милиони и милиарди дневни постинги и да добият от тях смисъла, който съдържат, после да нормализират данните, а после да го филтрират, да разпознаят моделите и накрая да получат нещо, което да оправдае усилията? Да, могат. (…) Плашещо е да се види колко бързо могат да бъдат открити зависимости между данните. Проблемът е, че на повечето хора, работещи с масиви данни, никой не им е казал, че корелациите са вероятности, а не абсолюти.
* Новият колос – заглавието на сонет на Ема Лазарус, гравиран на пиедестала на Статуята на свободата.
** Blackberry е канадска марка телефони, прочути най-вече с капацитета си на безжични устройства за пращане на и-мейли и кратки съобщения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *