Интернет и институциите | Култура – Брой 31 (2779), 23 септември 2011

Създадени в името на комфортно съвместно човешко съществувание, институциите често се оказват инструмент за ограничаване и потискане на човешката активност и индивидуалност. Горе долу същото може да се каже и за технологиите: човешко дело, предназначено да облекчава живота ни от тежестта на всекидневната борба за оцеляване, то в един миг буквално започва да ни тероризира.

Интернет, например, се е превърнал в силно деструктивен високотехнологичен инструмент за глобализиране и катализиране на противоречията между гражданите и институциите.
Защо се получава така? Защото технологиите бързо се комерсиализират. Те бързо попадат в плен на частния интерес, а той, както знаем, няма много общо с обществения. Ако и да сме се превърнали, обаче, от граждани в потребители на всевъзможни, в това число и административни услуги, съвременните технологии не са ни лишили от възможността и желанието за комуникация. Тъкмо напротив! Политиците и институциите са тези, които ни лишават от обратна връзка, обръщайки гръб на възможността, дадена им от технологиите. Един добър пример: демагог или не, Обама не беше некомуникативен политик в своята предизборна кампания. И победи.
Нека, обаче, погледнем какво се случва в мрежата у нас напоследък. Повишената активност на гражданите преди избори прави по-явна от всякога липсата на адекватно присъствие на институциите в интернет. Ако си позволя да класифицирам проблемите на едно съвсем тривиално, всекидневно ниво, става дума за три направления:
– сигурност на комуникацията на гражданите с тези институции поради необходимостта от предоставяне на ценна лична и фирмена информация;
дезинтеграция в комуникацията между самите държавни институции;
– непрозрачна, финансирана неясно от кого, политическа активност в социалните мрежи, подменяща самата идея за гражданство.
У нас електронното правителство и електронният вот са все още неосъществима мечта, но първите стъпки към използването на Интернет за обществени нужди са направени. До 23.09.2011 г. на страницата на Сметната палата трябва да има достъпен единен електронен регистър за всички дарения в предизборната кампания на стойност над 1000 лв.
Също така, до 12.09.2011 г. на страниците на общините трябва да бъдат публикувани избирателните списъци, а до 04.10.2011 г. на страниците на МВнР и дипломатическите ни мисии – списък със заявили желание да гласуват граждани в чужбина.
Има и още една интересна инициатива, на която си струва да се спрем по-подробно – сайтът „За честни избори”. За него научихме в пресата още през лятото благодарение на Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда. Той е задвижван от набралата популярност безплатна платформа Ushahidi. Създадена през 2007 г. от група доброволци в Кения, тя е била първоначално инструмент за овладяване на избухналия след президентските избори терор в страната. Целта е била създаване на „карта на насилието” на принципа на краудсорсинга чрез приемане на сигнали по безплатна телефонна линия и социални мрежи в интернет. Софтуерът Ушахиди е ползван и за наблюдение на парламентарните избори в Египет в края на 2010 г.
У нас предназначението му е да събира сигнали за нарушения на изборните правила. Текстове, снимки, видеа, изпратени онлайн, през Фейсбук, Туитър и мейл, ще се отбелязват върху картата на България, както и по местата на изборите в чужбина и ще свидетелстват за евентуални нарушения. В сайта пише, че ако в определено населено място е маркиран проблем, то на картата ще се отваря текстово съобщение с описание, снимки и видео. „За честни избори” си партнира с други краудсорс инициативи, като Crime.bg – карта на престъпността, и „Регистър на безследно изчезналите”.
Появиха се и други интересни предизборни начинания, измежду които си заслужава да се спомене едно студентско, i-izbori. Сайтът се е заел със събиране и анализиране на примери за неадекватна, непрозрачна или направо съмнителна предизборна реклама. (Вж. тук и тук)
Както сигурно става ясно, съвсем не е задължително технологиите да фрагментират общество ни, просто защото не е задължително да се комерсиализират и да излизат на пазара. Тъкмо некомерсиални начинания, като Wikileaks и Ushahidi, показват, че гражданската солидарност е възможна дори и в условия като днешните.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.