Ако искате да разберете с какво са се сблъскали десетките хиляди живеещи извън страната ни сънародници в предизборните месеци и дни, достатъчно е да посетите сайта „Искаме да гласуваме”, за който писах още в началото на сезона. В момента той е нещо като хроника на тяхната борба с Министерството на външните работи, което не само не ги е улеснявало в упражняването на гарантираното им от конституцията право на вот, но като че ли им е пречило с неочаквани и необосновани претенции.
Първата претенция на МВнР е относно електронните формати на подаваните заявления за гласуване. Оказва се, че изискването е заявлението да е само и единствено в електронен формат PDF. В Изборния кодекс няма подобно изискване, а освен това, от съществено значение е и фактът, че съхраняването на документи в PDF формат изисква съответните (не безплатни) хард- и софтуер, както и известни умения, т.е., в разрез е с изискването на Изборния кодекс гражданите да бъдат облекчени.
Следващата претенция на Министерството е дори още по-изненадващо нелогична: оказва се, че в германските градове Хамбург, Дармщат и Магдебург няма да бъдат образувани секции. Причината: нужни са минимум 100 заявления. Това е абсолютна новост за гражданите, защото на сайта на МВнР от месеци стои информация, че в тези градове, както и в още три, са достатъчни и 20 заявления (по чл. 44 на Изборния кодекс). Според закона, няма разлика между видовете консулства, но според МВнР явно не е така. МВнР, обаче, нито дават обяснения защо тълкуват закона по този начин, нито бързат да обновят информацията на сайта си, въпреки вдигнатия в българските медии шум.
Следващият гаф е липсата в публикуваните от МВнР списъци на много от заявителите, въпреки коректно подадените им заявления. Вместо извинение и поправяне на грешката, следва нов гаф: над 1500 заявления в списъка на гласуващите в чужбина са дублирани – съвпадат трите им имена, секцията за гласуване в чужбина и адресът им в България.
Може ли целият този хаос да стане още по-лош? Оказва се, че да. В грубо нарушение на Изборния кодекс и Закона за защита на личните данни, МВнР публикува в интернет списък на всички заявители от чужбина (над 36 000!) с техните адреси в България. Отново не следват извинения. Файлът е премахнат от сайта на МВнР, за да се появи отново там без предупреждение дни след това.
Независимо че настоящите избори са поредният откровен фарс и много от нас не са сигурни в собственото си отиване до урните, не може да не се питаме – а каква е алтернативата пред нашите сънародници в чужбина? Ще се примирят ли с невъзможността да гласуват или нещо ще предприемат? Всъщност, нещо вече е предприето и то с помощта на интернет. В последния ъпдейт на сайта на Обществените съвети на българите в чужбина с дата 21 октомври се съобщава новината за пилотен електронен вот за избор на Преходни обществени съвети, който ще се състои от 23 октомври до 3 ноември. Гласуването може да стане през личния FaceBook профил на всеки, като тайната на вота и възможността всеки гласоподавател да провери дали гласът му е бил преброен правилно се гарантира технически от системата HeliosVoting, използваща публичен, отворен код.
Преди да завърша с това за какви точно Преходни обществени съвети става дума и какво точно ще вършат те, редно е да вметна няколко думи за инициатора – Обществените съвети на българите в чужбина.
Тези Обществени съвети са независими изборни органи, които работят на обществени и доброволни начала. Целта им е да защитават интересите на българите по света напълно безкористно и независимо от държавните организации.
И така, за какъв точно вот става въпрос? Този вот няма нищо общо с проведените току що у нас избори, а близостта на датите е с практичната цел – да се използват опашките в посолствата за агитация и за сондаж за мнението на гражданите, дали одобряват идеята за такива временни комитети, които да организират следващите парламентарни избори. Дотогава се очаква комитетите да зафункционират законно и да се намесят в организацията на изборния процес, като настояванията ще са конкретни: за електронно гласуване, за повече секции, за отделен многомандатен избирателен район в чужбина, за регистриране на гражданите по настоящ адрес и изобщо – за всичко онова, което ще предотврати недоразуменията, допуснати от МВнР на тези избори.