Инфокалипсис | Култура – Брой 42 (2790), 09 декември 2011

Когато преди повече от година се появи новината, че Търговският регистър ще става платен, коментарите бяха много, както и предположенията относно причината за това.  Въпреки официалния си статут, с безплатността и вседостъпността си ТР не би могъл да не се отрази на бизнеса с данни, така че едно от предположенията бе за вероятния интерес от провала на регистъра на компании, търгуващи с фирмена информация, като Сиела, Апис, Дакси, Лакорда. Ако някой се чуди що за бизнес е този с данни и дали е доходен, ето ценоразписа на Сиела:
Годишен абонамент с месечна актуализация на DVD – 1008,00 лв.
Еднократно закупуване на DVD с актуална информация – 234,00 лв.
Абонамент за една година за ползване Оn-line – 948,00 лв.
Абонамент за един месец за ползване Оn-line – 222,00 лв.
Макар да става дума за съвсем различни неща, в случая с регистъра за държавна институция, а в случая с частните компании – проприетарен информационен продукт, структурирана база от данни, които компаниите са откупили със собствени средства, съдържанието е едно и също. Но в такъв случай би следвало битката да е не между държавата и някоя от компаниите, а помежду им.
Ето защо имаше и друго подозрение: регистърът става платен, за да бъдат затруднени разследващите журналисти. Но нали остава достъпна информацията в съдилищата? Всеки, който иска да провери актуалното състояние на някоя фирма, би могъл да отиде в съответния окръжен съд, където е регистрирана, и да го направи. Макар, вярно, това няма да е анонимно, прозрачността би била двустранна – информацията, от една страна, а от друга – личността, желаеща да разследва. Освен това, като се имат предвид качествата на чиновниците, обслужващи подобни архиви, няма да е и лесно. Да не говорим, че не е ясно проверка в кой съд или регистър би помогнала на едно истинско разследване – там, където следите на истинските престъпления са заметени от акционерни дружества и офшорни компании.
Това предположение като че ли също отпадна, дори и с едно на ум, че ако вписванията започнат да се извършват единствено и само по електронен път, справката с хартиен носител ще изчезне като алтернатива завинаги.
Това, общо взето, бяха мислите ми и когато преди седмица предприех търсене из Регистъра, а той просто взе, че излезе от строя. Не можах да получа достъп цели два дни, очевидно поради срив. И очевидно този срив е бил повод и за статията от 28 ноември във вестник „Банкеръ“, озаглавена повече от откровено: „Търговският регистър пред режисиран срив”.
Тя съдържаше признанията на анонимен източник за злоупотребите, които се извършват в това хранилище на данни, чийто официален статут уж гарантира неприкосновеността на фирмената ни информация.
И така, какво се случва: фирми сменят собствениците си, без те самите да подозират това; акционерни дружества могат да се сдобият със „съдружници“, за които не са и чували; а компании да сменят партидните си номера или направо да бъдат обявени за несъстоятелни. Статистически по-често това се случва на компании, чието имущество включва някой апетитен терен.
Оказва се, че в момента чисто технологично системата не предвижда обозначаване на това кой, кога и какви промени е направил във фирмените партиди. Гарантираната анонимност на длъжностните лица по регистрацията, извършили неправомерни вписвания, ги прави недосегаеми пред съда, затова пък ги подлага непрестанно на изкушения.
Видите ли, в същото време анонимността на вашето, най-вероятно журналистическо, ровене е проблем. Прозрачността в общуване с държавата е едностранна.
Търговският регистър е пред срив, това е ясно, но като че ли не само не бърза да рухне, но и се разкапва в синхрон с кадровите промени и с темпа на похарчване на милионите левове за електронна държавна администрация. А електронният хаос, пред който са изправени частните предприемачи у нас, е такъв, че пред него ужасяващите ги доскоро зали и гишета в Агенцията по вписванията започват да изглеждат безобидни.
Озаглавила съм колонката „Инфокалипсис”. Киберпънк авторът Тимъти Мей употреби за пръв път тази дума-портманто през 80-те, но днес и тук смисълът й е повече от ясен. Случващото се с Търговския ни регистър може спокойно да бъде наречено „инфокалипсис” в предвкусване на това, което ще се случи и с Държавата? Не само нашата, а изобщо.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.