Комуникация | Култура – Брой 25 (2773), 01 юли 2011

„Политическите идеологии, които се излъчват от индустриалните институции и организации – от основания от нацията-държава демократичен либерализъм до трудово базирания социализъм, се оказват лишени от действително значение в новия социален контекст.”
Това е цитат от заключителната част на „Силата на идентичността” на Мануел Кастелс и на пръв поглед няма връзка със случилия се наскоро гей парад и шума около него – дебати, пиар заигравания с медии и политици, маркетинг, реклами. Започвам с него, защото чудесно въвежда в действителността такава, каквато е – променена. Активността на гей хората е просто симптом на тази промяна.
И така: започнах с Кастелс, защото разиграващите се пред очите ни сюжети, макар и част от локалното настояще, са били очертани от него още през 90-те като следствие на информационната епоха, изместила индустриалната, заедно с всички онези институции, върху които в близкото минало са се крепели гражданското общество и социалният договор между капитала, труда и държавата. Като че ли в очакването си да видим най-сетне този договор, сключен у нас, и да доживеем превръщането си в „нормална държава”, ние не забелязваме, че гражданското общество колабира в глобален мащаб. То е застрашено, от една страна, от агонизиращите, но все още способни на репресии нации-държави, а от друга – от разкъсващите го глобални потоци на власт, пари и информация.
Какво имаме днес и по-специално у нас? Имаме бум на безсмислените и безсилни опити за възвръщане на легитимността на разни отживели идентичности (политически партии, работническо движение, религия, семейство); имаме също така, както би казал Кастелс, „радикален индивидуализъм” (поне привидно); имаме и „националистическо преутвърждаване на останките на държавните структури, изоставящо всяка претенция за легитимност и заграбващо от историята принципа на властта в името на властта, увивайки я в националистическа реторика.” Точно това и наблюдаваме, при това с огромна тревога: държавата започва да фаворизира тази, иначе доскоро маргинална форма на съпротива, срещу глобалните потоци – национализма!
Имаме, обаче, и огромен брой чисто нови и много активни идентичности на съпротивата: гей движение, феминистки, еколози, антирасисти, opensource.
Това, което нямаме, е комуникация помежду им. Именно липсата на комуникация в епохата на комуникациите е нещото, за което си струва да се говори, и то много. И с риск да прозвуча лично, не четенето на Кастелс, а именно опитът ми на писател-проект ме е отвеждал много пъти в лагера на тези „идентичности на съпротивата”, където, чувствайки се призвана да комуникирам, съм успявала да достигала до немалко болезнени изводи: тези общности са склонни да развиват особен колективен аутизъм по отношение на властта. Опитвайки се да отстояват автономията си, те резигнират и никога не предприемат атака срещу гнетящите ги институции. Те избягват да общуват и с другите идентичности, колективни или не. С особена неприязън подхождат към индивидуалните самоопределения, разбира се. И ако все пак комуникират, то е не от солидарност, както уж казват, а просто мимикрия, чиста стратегия за оцеляване, хибридизираща идентичностите, но не надхвърляща комуналната „вътре-вън” дилема. Това не води до социална промяна, а само размива идентичностите и проблемите им.
Но има и по-лош вариант. И го наблюдавам като че ли да се проявява понякога в ГЛТБ общността – готовност за опортюнистично договаряне с властта в името на облаги! Споменаването на всичко това не би ме направило по-популярна, но смея да твърдя: всички тези движения, и ГЛТБ конкретно, не са изолирана общност с чисто нейни си проблеми. Тя е част от обществото. Не е нужно това общество да бъде уверявано в нормалността на гей-хората, за да се научи то да ги приема. Те, обаче, са просто длъжни да комуникират. Не да се маркетират или рекламират, а да си възвърнат чувството за мащаб и да проектират своята индивидуалност върху тази на обществото. Само така могат да бъдат разпознати и разбрани, а ако не, да воюват за правата си.
Ще завърша отново с Кастелс: бъдещето е на т.нар. „проектни идентичности, потенциално способни да конструират ново гражданско общество и евентуално нова държава.”
Послепис: Докато приключвах с този текст, се появи и първият признак, че това е възможно да се случи!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.