Докато на 31 януари американците се отдаваха на празничния си делириум, президентът им подписа нов законопроект за националната отбрана National Defense Authorization Act (NDAA), който упълномощава военните да задържат под стража за неопределено време и дори да подлагат на изтезания всеки, заподозрян в тероризъм. Тревогата от подписването на NDAA се усилва от факта, че на 24 януари предстои подписването в Сената на друг един закон, за „превенция на онлайн заплахи за креативната икономика и кражбата на интелектуална собственост” (PROTECT IP Act или PIPA). Той е двойникът на т.нар. Stop Online Piracy Act (SOPA), внесен в Камарата на представителите в края на октомври м.г.
Не бива да забравяме нито за миг, че макар и с глобална структура, интернет си остава американски проект и чисто меритократски погледнато, американците имат право да споделят със света достиженията си, имат правото и да не го правят, имат дори правото да губят, както вероятно ще се случи с приемането на SOPA/ PIPA. Срещу неговата ретроградност вече протестират утвърдени компании, като Amazon, AOL, Ebay, Facebook, Google, IAC, LinkedIn, Mozilla, Paypal, Reddit, Twitter, Yahoo, WordPress и Wikimedia.
Проблемът, обаче, засяга доста повече хора от web 2.0 предприемачите.
Какво точно ще се случи? Във вида, в който е депозирана черновата, американският закон ще преследва нарушители извън страната (foreign според лексиката на SOPA и overseas според PIPA). Мерките ще се изразяват в изискване към американските интернет доставчици, търсачки и сайтове за платежни услуги да блокират достъпа на потребителите си до сайтовете-нарушители, а такива ще са всички, в които се появи дори само линк към забранено съдържание. На пръв поглед, локален закон ще бъде прилаган локално, само дето обсегът му ще е глобален. Защо? Защото за изпълнението му ще бъде ползвана глобалната структура на интернет – единната система от имена на домейни, което ще рече, че където и да се намирате, каквото и да е поданството ви, вие ще бъдете досегнат от дългата ръка на американския закон и то веднага, понеже мярката е замислена като предварителна – първо ще се прилага, а едва след това ще се разисква целесъобразността й. Това е без прецедент в историята на интернет и може да му сложи край такъв, какъвто го познаваме. Очевидно, САЩ не разчита само на DNS терора. Wikileaks са публикували вече грами за грубата игра на американската дипломация в Испания, резултатите от която станаха ясни съвсем наскоро – на 5 януари т.г. в страната бе приет закон, свързан с авторското право.
Отстрани погледнато, щатското правителство изглежда болно от шизофрения. То живее в паралелната реалност на Холивуд, наблюдава света с очите на Холивуд, вижда враговете си във враговете на Холивуд и защитава ценности, вълнуващи предимно Холивуд. Очакващият подписа на Обама законопроект ще е изцяло в интерес на развлекателната индустрия, чието въплъщение се явява Холивуд; и като че ли всичко извън тази лоби-логика е без значение, щом САЩ са решили да сложат окончателно край на и без това пострадалата си репутация на страна-гарант на демократични ценности и свободи по света. А фактът, че в повод за налагане на терор и ограничаване на свободата се превръща изкуството или поне лековатата му, развлекателна част, е особено неприятен.
Според мнозинството коментатори, законопроектът е безумие дори само заради несъстоятелността си от бизнес и технологична гледна точка. Ако и на старомодната развлекателна индустрия да й изглежда несправедливо това, че web 2.0 мрежите не са в състояние да произвеждат, а единствено дистрибутират краен (разбирайте квантифицируем) продукт, по-тревожното и обезпокояващото в този кръстоносен поход срещу пиратството е, че самият „краен продукт”, който новоприетите закони защитават и на който икономиката на Запада упорито продължава да разчита, е също толкова нематериален в своята същност, колкото де факто са и услугите, с които търгуват мрежите. Завършени произведения или не, един филм, книга, музикален албум винаги ще са нещо много повече от стока. Те притежават и ред неквантифицируеми качества, заради които финансистите ги наричат с термина „нематериални активи“ (intangibles) и са нещо, зависимостта си от което всяка една здравомислеща икономика се стреми да сведе до минимум.