Краят на една епоха | Култура – Брой 12 (2804), 30 март 2012

Britannica спира да публикува своята дървена версия; ако сте незапознати, можете да прочетете за това в Wikipedia.” – така преди седмица шегаджиите от блога Techdirt съобщиха историческата новина – Encyclopaedia Britannica повече няма да излиза в печатен вид.
Всъщност, хартиената ера от бизнеса на Encyclopaedia Britannica Inc. приключи доста по-рано. Изпълнителният директор на компанията Джордж Кауц още през 2008-а даде гласност на намеренията на компанията да се съсредоточи върху проектите си онлайн и причината бе ясна – web със своята многофункционалност и нискобюджетност се оказа добра алтернатива за бизнеса. Как, обаче, се стекоха обстоятелствата в web за Britannica през изминалите годинии дали само добрата репутация и добрите намерения се оказаха достатъчни, за да бъде тя конкурентна на електронния енциклопедиен пазар, където вече процъфтява Wikipedia?
През 2008-а решението на Британика да се иновира доведе до проекта Britannica Webshare. Въпреки че бе относително достъпна, своевременно обновяваща се и залагаща на сътрудничеството, тази електронна версия на енциклопедията все пак се оказа прекалено късна, недостатъчно щедра и не особено радикална, за да има нужния успех. Сайтът на Britannica успя да вдигне трафика си чрез Webshare, но пък растежът в трафика на Wikipedia се оказа така чудовищен, че конкуренцията между сайтовете се оказа безпредметна.
Какви грешки допусна Britannica Webshare?
Първо, въведе дискриминация сред потребителите, поставяйки пред тях условия: “Тази програма е предназначена за хора, които публикуват с известна редовност в Internet, били те блогери, уебмастъри или писатели. Ние си запазваме правото да отклоняваме участието на всеки, който по наша преценка е неквалифициран.”
Второ, бранейки съдържанието си от случайната публика, Britannica Webshare не позволи на търсачките да индексират съдържанието й, а това я лиши от огромна посещаемост.
Трето, макар и вече допуснати до съдържанието, потребителите получаваха линк към пълната версия на интересуващата ги статия, но не и достъп до цялата Britannica. А що за енциклопедия е тази, която възпрепятства свободното и безпосочно ровене? Оказа се, че Britannica няма нищо против да се възползва в пълна мяра от отвореността на web, без да отвръща със същото. И докато тя правеше пестеливи опити да допуска до ресурсите си, Wikipedia с нейния отворен интерфейс вече бе успяла да обедини усилията на десетки хиляди ентусиасти – от обикновени ученици до академици, резултатът от което се оказа повече от задоволителен.
Няма нищо нелогично или лошо в това Britannica да държи на идентичността си и да отстоява на свой риск стила си. Публиката, обаче, състояща се предимно от жадни за бързо задоволяване на любопитството лаици, скоро даде да се разбере, че предпочита не обективната, поемаща отговорност за информацията в нея Britannica, а неутралната, анонимна, консенсусна и хаотична Wikipedia. Истината е, че много хора не биха прибягнали до услугите на Britannica за тривиална справка по някакъв въпрос просто защото не биха искали да изгубят и секунда в сблъсък с негостоприемния й интерфейс. Не би ги интересувало особено и „предимството”, че нейната база данни не е задръстена като тази на Wikipedia с излишна светска информация за любовния живот на звездите, поредния анимационен герой или с най-новите градски митове. Търсачката и без това отсява ненужното. От друга страна, за сериозна и задълбочена справка биха прибягнали не до енциклопедия, а до цяла библиотека.
И все пак, Britannica е силна марка. Разполагайки с повече от една база данни и предлагайки повече от една услуга, тя ще продължи да е институция и успешно да доминира с точността и коректността си в образователното онлайн пространство. Ще продължи да съществува и онлайн енциклопедията, която и в момента носи приход, макар и скромен, от абонираните за нея.
С хартиения предмет Encyclopaedia Britannica, обаче, е свършено. Свършено е с 32-томния, златнобуквен, тежащ 129 паунда и струващ $1,395 обект на лукса, с който средната класа в САЩ и Англия обичаше да украсява дневната си. Като се замислим, може би и със самата средна класа е свършено.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.