Година след появата си, новата версия на иначе стария машинен език, на който световната web дължи хипертекстовата си структура, HTML5 не спира да буди страсти. Те са свързани с изгубването на копирайтното му целомъдрие, така да се каже.
Какво по-специфично има при HTML5, та да се стига чак до страсти?
Сигурно тези, които следят по-изкъсо технологичните новини, си спомнят, че HTML5 бе спряган като „унищожителят на Flash” поради новите елементи, позволяващи възпроизвеждането на мултимедийно съдържание в браузъра без нуждата от външни инструменти. А Flash е точно такава технология – за да гледате някой клип, вие трябва да имате инсталиран инструмента Flash player на компютъра си. Сигурно си спомняте и досадно честите покани за обновяване, показващи надеждността на този инструмент. Най-сериозният недостатък на Flash player, обаче, е не просто лесната му атакуемост, но и възможността за придобиване на контрол над атакуваната система. За тази странна взаимовръзка между уязвимост и проприетарност на кода вече стана дума миналата седмица и обяснението бе едно – контрол. Бидейки издание на Adobe, Flash се ползва от защитата на т.нар. ADEPT(Adobe Digital Experience Protection Technology), ненавистната Digital Rights Management (DRM) схема за контрол на достъпа до съдържание, заради която през 1998 в САЩ бе приет печално известният Digital Millennium Copyright Act (DMCA), криминализиращ създателите и разпространителите на технологии, предназначени да заобикалят технологиите за защита.
DRM се ползва от производители на хардуер, правоносители и издатели, които желаят да ограничат достъпа до цифрово съдържание с цел уж това да носи приходи на създателите на такова съдържание. Както всяка ограничаваща мярка, обаче, DRM по-скоро гарантира неудобства за потребителите и пречки пред създателите и иноваторите, отколкото нечий просперитет.
Ето че дойде ред да бъде инжектиран DRM и на HTML5. По чие настояване, мислите, става това? По настояване на всемогъщите Microsoft и Google и на една по-малка компания за доставка на видео до поискване, Netflix. Тези три фирми са предложили на организацията, отговорна за международните стандарти в мрежата, World Wide Web Consortium (W3C), модифицирана версия на HTML5 с цел установяване на “криптирани медийни разширения”.
Това, че Microsoft е привърженик на DRM, не учудва никого, Netflix пък не произвежда технологии, че да има отношение към кода, а просто се занимава с електронна разновидност на отдаването на видео под наем. Учудващо е, обаче, поведението на Google, който поне на думи минаваше доскоро за привърженик на отворения код, но очевидно не може вече да си позволи да върви срещу желанието на филмовите корпорации да държат под контрол дистрибуцията на съдържание в мрежата.
От The Register коментират, че няма нищо странно в това IT продавачи да приемат стандарти и да ги приспособяват към продукцията си, но проблемът в случая е, че три компании предлагат разширение, което да се приеме като всеобщ стандарт. Това е в сериозен разрез с принципа за неутралностна Консорциума.
А и замислете се как работи DRM: идентификация на четеца, автентизация и контрол на достъпа, вградени във всеки слой. Подсигуряване на входа и изхода, за да се знае, че нищо няма да бъде копирано.
Всеки HTML сървър ще идентифицира своите потребители, само и само, за да пресява достъпа до някакво защитено комерсиално съдържание.
Холивуд отново се изправя срещу реалността. И оправданието отново е, че всеки предпочита да гледа истински продукции пред видеа домашно производство на Youtube, а истинските продукции, както знаем, струват скъпо. Чували сме това оправдание много пъти и това, което никога не стана ясно, е защо Холивуд не пожела да се отнесе към разпространението на тези тъй скъпи свои продукти онлайн по начина, по който се отнася към разпространението им по телевизията. Сиреч, нищо ново за Холивуд по отношение на масовия достъп до продукцията му. Новостите са за нас, крайните потребители, и се състоят в безграничната възможност да бъдем шпионирани и контролирани.