Всяка година през ноември от 2008-а насам в град Авиньон се провежда международен форум, събиращ ключови фигури от областта на културата и икономиката, както и експерти от областта на т.нар. креативни индустрии, за дискусии върху икономическите аспекти на културата, неотделимостта й от живота на обществото и спецификата й като занятие за много от членовете му.
На 19 ноември на тазгодишния форум, провел се под надслов „Culture is Future“ („Културата е бъдеще”), комисарката Нийли Крус изнесе реч, озаглавена „Кой храни артистите?”
За огромно всеобщо удивление, тази реч разкритикува съществуващата система за защита на авторски права като не гарантираща признание и възнаграждение тъкмо на тези, на които се дължи прогресът. Милионите, инвестирани в борбата срещу пиратството, по някакви причини не само не се отразяват на битието на творците и качеството на сътвореното от тях, но и имат за ефект все по-силна съпротива от страна на обществото, за което думата „копирайт” вече е синоним на полицейщина и ретроградност.
Животът на артиста е труден, кризата го направи още по-труден. Нека се върнем при основите и изградим система за признание и възнаграждение, в чиято сърцевина са интересите на артистите и творците. – казва Нийли Крус и напомня, че авторското право не бива да се превръща в обсесия.
Макар такава една реч в момента да звучи утопично, окуражаващото е, че все пак се признава несъстоятелността на съществуващата копирайтна система в ситуацията на цифровизация и глобализация.
Какво следва? – бихме се запитали. Може да се очаква всичко, казват експертите, от „криейтивкомонизация” на авторското право до захранване на съществуващата рамка с анаболите на ACTA.”
Дни след речта на Нийли Крус, обаче, последва епохална новина. Макар и не точно свързана с благоденствието на артистите, тя говори за адекватното отношение на Съда на европейския съюз към свободното разпространение на съдържание. Става дума за точещото се от 2004 г. дело между Scarlet Extended SA, доставчик на интернет услуги, и SABAM, белгийско дружество за управление на авторски права. Претенциите на SABAM се отнасят до разпространението чрез „peer-to-peer“ мрежи на защитени музикални произведения. На 24.11 т.г. делото приключи и то в полза на доставчика.
За да подчертая важността на случая, може би трябва да припомня какво е р2р мрежа. Това е средство за споделяне на съдържание, чиито технологични предимства се състоят именно в децентрализацията и липсата на йерархия между отделните й възли, а оттам и на контрол над трафика за сметка на по-добрите показатели при търсенето и скоростта на изтегляне на съдържание. Искането на SABAM към доставчика Scarlet бе да влоши на собствени разноски (с инсталиране на сложна и скъпа апаратура) качеството на собствените си услуги, в това число и трансфера на файлове от репертоара на SABAM, под заплахата от имуществени санкции.
В крайна сметка, Съдът отказа да допусне подобна мярка. Защото:
– въпросното разпореждане задължава Scarlet да упражнява активен контрол на всички данни на всеки от своите клиенти, а това е несъвместимо с Директивата за електронната търговия.
– засяга правото на защита на личните данни на клиентите, защитено от Хартата на основните права на Европейския съюз.
– нарушава свободата на стопанската инициатива на Scarlet.
– нарушава свободата на обмена на информация, тъй като е възможно тази система да не разграничава добре незаконното от законното съдържание.
Добри новини от Европа! А как е при нас? Буквално докато пиша това, из локалната мрежа отеква вопълът на поредното посегателство на ГДБОП над софийски торент тракер. От прессъобщението на страницата на МВР, служещо за източник на всички медии, отразяващи случая у нас, се разбира, че акцията е проведена съвместно с Българската асоциация на музикалните продуценти(БАМП). Кой е тракерът и кое точно е засегнатото произведение, кои са засегнатите правоносители и как точно БАМП ги представлява, можем само да гадаем, докато междувременно нищо не ни пречи да ползваме други торент тракери, които ГДБОП не преследва.
Очевидно в България борбата срещу нарушаването на авторското право е прикритие на установяването на монопол върху разпространението на съдържание и това не притеснява никого.