Левият Обама | Култура – Брой 39 (2831), 16 ноември 2012

Изборите в САЩ отминаха, Барак Обама отново спечели и доколкото отношението му към иновациите и технологичните индустрии е всеизвестно, с основание можем, да погледнем на преизбирането му и като на IT новина.
Той вече даде израз на своите намерения през новия мандат в писмо до NY Tech Meeting*.
Какво по-конкретно включва бъдещата техно-политика на Обама?
Може би най-коментираното, при това далеч не винаги с одобрение, е намерението му да прокара реформа, улесняваща притока на висококвалифицирани имигранти в страната. Началото бе дадено още в предишния му мандат от двупартийна група сенатори, които депозираха през май т.г. в Конгреса т. нар. Startup 2.0 Act, основан на влезлия месеци преди това в сила JOBS Act. Целта на тези законодателни мерки е не само по-достъпни работни визи за дипломирали се в американските университети учени, технолози, инженери, математици, но и визи за предприемачите в тези области, които биха създали нови работни места в Америка. Съображенията за подобна, не особено нравеща се на американците политика, са, че повечето и по-успешни американски компании в сферата на технологиите са основани от имигранти или техни потомци и в тях работят над 10 милиона души, като при това става дума за иконични американски марки, като IBM, Google, Apple. Също така имигранти има и в най-добрите 50 компании, основани на рисков капитал, а според статистиката, близо 20 000 възпитаници на американските университети напускат всяка година страната, за да основават компании в Китай, Индия и Южна Корея.
В тази връзка, другият акцент в стратегията на Обама е да подкрепя STEM образованието (Science, Technology, Engineering, Math) с ясната цел федералното правителство да подготви идните поколения иноватори.
И накрая, но не и на последно място, е намерението на Обама за окончателно изграждане на отворено правителство. Какво значи това? В своята реч пред NYTech общността Обама припомня, че още в своя първи ден като президент той е създал длъжността Главен технологичен директор на САЩ с цел да преследва инициативата за отворени данни до пълното й осъществяване, a именно – да направи достъпно за частните предприемачи небивало количество държавни данни за енергетика, образование, обществена безопасност и т.н. Целта е да се захранят с тези данни нови продукти, компании и цели индустрии, като при това смяната на собствеността над данните да не се отрази на поверителността им като лична информация. (Някои коментатори сравняват тази инициатива на Обама с директивата на Рейгън през 80-те, която направи спътниковите данни за местоположението и скоростта на наземни обекти достъпни за цивилна употреба и с това даде тласък на развитието на иновацията и появата на пазара на глобални позициониращи системи за масова употреба.)
Обама също така говори за „Президентски стипендианти в иновациите” – талантливи иноватори от частния сектор, които ще си партнират с правителството с цел подобряване на икономиката и благосъстоянието на американците. Това облагодетелстване на частния бизнес от Американската държава може да звучи неприемливо на пръв поглед, но то ще обслужва не олигархични интереси, а малки начинания, като приоритет ще имат тези, които създават нови работни места и то в области, различни от 2-те традиционни за Америка – Силициевата долина и Ню Йорк. Тези, които не харесват Обама и неговата политика на регулация и промени на инфраструктурно ниво, го упрекват в социализъм. Но нека за сравнение се вгледаме в някои европейски политици, ангажирани в реформи, свързани с развитието на технологиите. На организираното наскоро от Центъра за изследване на европейски политики (CEPS) събиране, комисарят по вътрешните пазари Мишел Барние държа реч, озаглавена Да направим Европейското авторско право адекватно на целите на internet епохата. Палиативната реторика на тази реч  ни дава ясно да разберем трудностите на стария континент да преодолее копирайтните си предразсъдъци пред мащаба на неизбежните промени и силно напомня в неефективността си перестроечната реторика, позната в соцлагера още от края на 80-те.
*NY Tech Meetup– е независима организация с идеална цел, състояща се от 28 000 члена и занимаваща се с подпомагане на технологичната общност в Ню Йорк.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.