Моето лице не е ничия фирмена тайна… – тези думи на виенчанина Макс Шремс цитираха масовите медии тия дни, в това число и някои наши. Поводът: Шремс, който е студент по право и притежател на FaceBook профил, е решил да съди компанията заради незаконните неща, които прави, а именно да съхранява и обработва информация на потребителите си, да им съставя обемисти досиета, надхвърляйки в това отношение дори каноничните примери за незачитане на личната неприкосновеност, КГБ и ЦРУ. В добавка на това и напълно в разрез с европейските закони, компанията затруднява потребителите си по всякакъв начин да изискат и получат събираната за самите тях информация, а ако все пак благоволят да я предоставят, проявяват престъпна небрежност при съхраняването и транспортирането й.
Вече на всички ни е ясно, че с личната ни информация се търгува. Социалната и уж обществена уеб отдавна служи на лични бизнеси и користни интереси, но едва напоследък стана ясно и нещо друго – доколко ефективни могат да бъдат същите тези комерсиализирани и наблъскани с шум и спам виртуални мрежи при организиране на мащабни и не съвсем мирни действия в реалността. Това тяхно качество изправи още един играч на сцената, Държавата, с нейната дълга сянка – разузнавателните агенции и всевъзможните служби за сигурност. Нещата започват да изглеждат по Оруеловски зловещи, а играта – по-сложна и с по-непрозрачни правила от всякога.
Ето по този повод как Associated Press представя ситуацията с FaceBook и изобщо със социалните медии: В един безименен индустриален парк във Виржиния, в една безлична тухлена сграда, ЦРУ проследява около пет милиона туита дневно.
В Центъра за отворен код на агенцията в МакЛийн пък, екип, наричан „отмъстителните библиотекари”, също се е задълбочил над Facebook статуси, вестници, новинарски телевизионни канали, локални радиостанции, интернет чатове, прихванати тайно телефонни разговори – всичко и навсякъде, на всички езици, до което някой може да има достъп или свободно да сподели.
Благодарение на тази си новопридобита компетентност ЦРУ успява да предостави на Белия дом нещо като „синоптична” прогноза в реално време за районите, в които евентуално се очаква да се случи нещо, примерно в района, където, след атака на морски тюлени, е бил убит Бин Ладен, и да се ангажира с прогноза дали Средният Изток е узрял за бунт. Този отдел е създаден по препоръка на Комисията 9/11 като приоритет в борбата с тероризма, така че напълно може да се вярва на Дъг Накуин, директора на този център, който твърди в едно свое интервю за Associated Press, че в центъра отдавна са наясно, че социалните медии в Египет могат да се окажат важен фактор и заплаха за режима. И че са разбрали преди всички, че революцията се е задала, просто никой не можел да каже точно кога ще избухне.
Дали тази ефективност на социалните мрежи в организирането на бунтове не е причината, поради която напоследък на масмедиите им е позволено да се занимават толкова с тях? Може да звучи параноично, но мащабната дезинформация тепърва предстои.
Дали плъзналите тези дни из интернет обръщения към гражданите на света уж от страна на прочутите Anonimous за намерението им да хакнат Facebook на пети ноември[1] не са част от опита да бъде дискредитирана мрежата като инструмент на революцията?
Това е нашият свят сега. Ние съществуваме без националност, без религиозни пристрастия. Ние имаме правото да не бъдем надзиравани, дебнати, използвани с цел нечия печалба. Ние имаме правото да не живеем като роби.
Ние сме анонимни.
Ние сме легион.
Ние не прощаваме.
Ние не забравяме.
Очаквайте ни.
Така завършва това обръщение на Anonimous, които, в интерес на истината, в момента имат по-насъщни проблеми за решаване, свързани с отвлечения от мексиканския наркокартел Сета техен член. Пети ноември мина, Facebook продължава да съществува. Опитва ли се някой да свали маската на Anonimous и да впише в „профила” им, че са лъжци?
[1] Пети ноември е денят, в който Англия си спомня за Барутната афера, застрашила Британската империя през 1605 с фойерверки и топовни изстрели. Гай Фокс, под чиято маска Anonimous крият лицата си, е символът на тази афера и изобщо на антиправителствените заговори