Един доста сполучлив виц се завъртя из мрежата в началото на юли, а именно, че медийният магнат Рупърт Мърдок се извинил на британската аудитория за скандалите с таблоида „Нюз ъв дъ уърлд“, закрил го, но тайно открил два чисто нови таблоида у нас – „Всеки ден” и „България днес”. Вицовете са си вицове, Рупър Мърдок не е собственик на новопръкналите се вестници, но едва ли е възможно да се измисли по-сполучлив начин да се опише скандално ниското ниво, до което е паднала така наречената традиционна преса у нас. Съдържанието дори на претендиращите за официозност наши медии е от такова естество, че дори и без тежките обвинения, сполетели „Нюз ъв дъ уърлд“, те трябва просто да се извинят на аудиторията си и да изчезнат. Вместо това, собствениците им преливат от ентусиазъм да ги клонират и да ни заливат със „сводки” за шеметния си пазарен успех, гарнирани с мними „анализи“ и „прогнози“ как божем ще се развие „битката“ между поредните два „конкурента“ на „пазара”. Към масовите жълти таблоиди можем да прибавим и скъпите, никому ненужни, но претенциозни лайфстайл продукти, цели два от които се появиха само през това лято – „Сезони” и „Биограф”.
Колко ли точно струва тази индустрия на заблудата?
Ето на какво обяснение за този инвеститорски ентусиазъм се натъкваме в мрежата, конкретно в случая с таблоидите: „Целта ни е да върнем доверието на потребителите и да ги откъснем от компютърния екран. Инвестицията ни е сериозна и в момента продуктът е най-доброто съотношение между обем, цена и цветен печат на всички страници”. – това са думи на Недялко Недялков, председател на редакционния съвет на „България днес“.
Намеренията за връщане на доверието на аудиторията не с качествени новини и грамотни анализи, а с четива от жанра на компромата и вулгарния (черен, розов, жълт) пиар, разредени с комерсиален лайфстайл сироп, звучат не просто несериозно, но и грубо подценяващо тази същата аудитория и алтернативата, която тепърва ще й предложат тези лоши, развращаващи технологии.
Работата ми е да пиша критично за технологиите и за web 2.0 в частност, за страничните ефекти от комерсиализацията на този медиум; за кондиционирането на масите, за работата с вниманието им; за възможностите, които се откриват тепърва пред събирачите на данни и манипулаторите. Покрай глобалното оживление напоследък около мащабния проект Wikileaks, обаче, а и на локално ниво и покрай българските им партньори Balkanleaks и Биволъ, доверието в революционната мощ на технологиите малко по малко се завръща.
Така че спокойно мога да споделя: макар и започнало с потискащ предизборен бум в жълтата преса, локалното лято завърши безшумно, но въодушевяващо с един кратък летен курс за журналисти, организиран в курорта Варвара от инициаторите на Balkanleaks и Биволъ – компютърния лингвист от Centre National de la Recherche Scientifique Атанас Чобанов и журналиста Асен Йорданов.
Курсът бе на тема „Защита на информацията в условията на полицейска държава“. На него, освен някои от най-активните ни и качествени журналисти, присъства и Анди Грийнберг от Forbes , както и специалисти по информационна сигурност, юристи, SEO специалисти, блогъри – неизбежно пъстър състав, доколкото новата журналистическа концепция го изисква.
Най-честите упреци към Balkanleaks и Биволъ като че са свързани с „тайминга” на публикациите, с тяхната времева координация с други политически събития и медийния фон у нас, издаващо уж самоцелна и манипулативна сензационност. Тези подозрения Атанас Чобанов отхвърли в едно свое скорошно интервю в предаването „Отпечатъци” на Мира Баджева по БТВ като напълно несъстоятелни с довода, че няма нито една публикация в сайта Биволъ, която да е продиктувана от политическа партизанщина или непридружена с вещественото доказателство на някой документ. А много често материалите там представляват синтез от широко разпространена из мрежата важна информация, която никой не крие, но на която по някакви причини и никой не обръща достатъчно внимание.
Естествено, касае се за „работа с вниманието на аудиторията” и някому това може да изглежда като манипулация, но, все пак, става дума за едно от базисните понятия, на които се крепи новата web 2.0 журналистическа доктрина.