Лятно изобилие | Култура – Брой 30 (2778), 16 септември 2011

Един доста сполучлив виц се завъртя из мрежата в началото на юли, а именно, че медийният магнат Рупърт Мърдок се извинил на британската аудитория за скандалите с таблоида „Нюз ъв дъ уърлд“, закрил го, но тайно открил два чисто нови таблоида у нас – „Всеки ден” и „България днес”. Вицовете са си вицове, Рупър Мърдок не е собственик на новопръкналите се вестници, но едва ли е възможно да се измисли по-сполучлив начин да се опише скандално ниското ниво, до което е паднала така наречената традиционна преса у нас. Съдържанието дори на претендиращите за официозност наши медии е от такова естество, че дори и без тежките обвинения, сполетели „Нюз ъв дъ уърлд“, те трябва просто да се извинят на аудиторията си и да изчезнат. Вместо това, собствениците им преливат от ентусиазъм да ги клонират и да ни заливат със „сводки” за шеметния си пазарен успех, гарнирани с мними „анализи“ и „прогнози“ как божем ще се развие „битката“ между поредните два „конкурента“ на „пазара”. Към масовите жълти таблоиди можем да прибавим и скъпите, никому ненужни, но претенциозни лайфстайл продукти, цели два от които се появиха само през това лято – „Сезони” и „Биограф”.
Колко ли точно струва тази индустрия на заблудата?
Ето на какво обяснение за този инвеститорски ентусиазъм се натъкваме в мрежата, конкретно в случая с таблоидите: „Целта ни е да върнем доверието на потребителите и да ги откъснем от компютърния екран. Инвестицията ни е сериозна и в момента продуктът е най-доброто съотношение между обем, цена и цветен печат на всички страници”. – това са думи на Недялко Недялков, председател на редакционния съвет на „България днес“.
Намеренията за връщане на доверието на аудиторията не с качествени новини и грамотни анализи, а с четива от жанра на компромата и вулгарния (черен, розов, жълт) пиар, разредени с комерсиален лайфстайл сироп, звучат не просто несериозно, но и грубо подценяващо тази същата аудитория и алтернативата, която тепърва ще й предложат тези лоши, развращаващи технологии.
Работата ми е да пиша критично за технологиите и за web 2.0 в частност, за страничните ефекти от комерсиализацията на този медиум; за кондиционирането на масите, за работата с вниманието им; за възможностите, които се откриват тепърва пред събирачите на данни и манипулаторите. Покрай глобалното оживление напоследък около мащабния проект Wikileaks, обаче, а и на локално ниво и покрай българските им партньори Balkanleaks и Биволъ, доверието в революционната мощ на технологиите малко по малко се завръща.
Така че спокойно мога да споделя: макар и започнало с потискащ предизборен бум в жълтата преса, локалното лято завърши безшумно, но въодушевяващо с един кратък летен курс за журналисти, организиран в курорта Варвара от инициаторите на Balkanleaks и Биволъ – компютърния лингвист от Centre National de la Recherche Scientifique Атанас Чобанов и журналиста Асен Йорданов.
Курсът бе на тема „Защита на информацията в условията на полицейска държава“. На него, освен някои от най-активните ни и качествени журналисти, присъства и Анди Грийнберг от Forbes , както и специалисти по информационна сигурност, юристи, SEO специалисти, блогъри – неизбежно пъстър състав, доколкото новата журналистическа концепция го изисква.
Най-честите упреци към Balkanleaks и Биволъ като че са свързани с „тайминга” на публикациите, с тяхната времева координация с други политически събития и медийния фон у нас, издаващо уж самоцелна и манипулативна сензационност. Тези подозрения Атанас Чобанов отхвърли в едно свое скорошно интервю в предаването „Отпечатъци” на Мира Баджева по БТВ като напълно несъстоятелни с довода, че няма нито една публикация в сайта Биволъ, която да е продиктувана от политическа партизанщина или непридружена с вещественото доказателство на някой документ. А много често материалите там представляват синтез от широко разпространена из мрежата важна информация, която никой не крие, но на която по някакви причини и никой не обръща достатъчно внимание.
Естествено, касае се за „работа с вниманието на аудиторията” и някому това може да изглежда като манипулация, но, все пак, става дума за едно от базисните понятия, на които се крепи новата web 2.0 журналистическа доктрина.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.