На 10 януари, по време на среща в Станфордския институт за изследване на икономически политики, администрацията на Обама взе окончателно решение до месеци да приведе в ход това, което в средата на миналата година официално бе анонсирано като „Национална стратегия за надеждни идентичности в киберпространството“, а неофициално като “екосистема от идентичности”. Строго погледнато, терминът „екосистема“ означава биологическа общност от организми, взети заедно с физическата среда, която обитават и с която комуникират. Какво означава енигматичното словосъчетание “екосистема от идентичности”, отнесено към кибертехнологиите? В мрежата може да бъде открито следното определение: „онлайн среда, където индивидите, организациите, услугите и устройствата могат да си имат доверие, защото авторитетни източници са установили и удостоверили техните дигитални идентичности.“ Стратегията по изграждане на този дигитален рай включва четири цели:
Надеждна идентичност | Култура – Брой 4 (2752), 04 февруари 2011
– развиване на цялостна рамка на екосистемата;
– изграждане и прилагане на универсална инфраструктура от идентичности съобразно тази рамка;
– увеличаване на доверието и охотата на гражданите за участие в екосистемата;
– гарантиране на дълготрайния успех на екосистемата.
Изпълнението на стратегията бе поверено не на Националната агенция по сигурността на САЩ или Министерството на вътрешната сигурност, както би могло да се очаква, а на Щатския търговски департамент. Целта очевидно е да се смекчи императивността на взетата мярка и да се успокоят деятелите от Центъра за демокрация и технологии, особено след миналогодишните „иновативни“ идеи на Обама в здравната реформа за имплантиране на чипове в телата на потребителите на здравни услуги. Този път за никакви подобни драстични мерки не иде реч. Никаква лична, в това число и биометрична информация, няма да бъде съхранявана в базите данни на държавните структури, на път е просто поредната услуга, доброволна и незадължителна, която гражданите биха могли да ползват или пък не, в името на собствената си сигурност и удобство.
„Ние не говорим за национална ID карта“, цитира комерсиалният новинарски сайт CNETсекретаря по търговията на САЩ Гари Лок. „Не става дума за управлявана от държавата система. Става дума за увеличаване на сигурността онлайн и евентуално елиминиране на необходимостта да се помнят множество пароли за достъп чрез създаването на една единствена и по-сигурна цифрова идентичност…“
Опитът на американското правителство да улесни живота на гражданите си, обаче, не се приема от тях с прословутия американски позитивизъм. Напротив, коментарите из мрежата по-скоро изразяват недоумение: в ситуация на криза правителството решава да харчи огромни суми, за да спести помненето на много пароли на данъкоплатците?
Особено обезпокоителен е фактът, че въпреки привидната отвореност на проекта за „надеждните идентичности“ към гражданите, липсва информация по много важни въпроси: колко точно ще струва въвеждането на системата? Как точно ще работи тя? Как от обединяването на онлайн идентичностите в една единствена идентичност ще последва нейната по-голяма надеждност, след като практиката показва тъкмо обратното? Как би бил избегнат централизираният контрол и евентуалният рекет от страна на държавата при положение, че, независимо от обещаното децентрализирано издаване на цифрови сертификати, ще съществува една единствена база данни за всички услуги, съхраняваща не само ID-тата на гражданите, но и асоциираната с тях лична информация? Та нали самият координатор на киберсигурността на белия дом, Хауърд Шмидт, спомена за централизиране на усилията по създаването на системата?
Тези въпроси веднъж вече развълнуваха американците в средата на миналата година, когато бе обнародвана черновата на същия този проект. „Екосистемата“ на Обама ще ни обвърже с всяко устройство, което ползваме, и скоро ще се идентифицираме с предметите и услугите, които ползваме! – бяха коментарите тогава.
А днес Шмид уверява американците, че анонимността няма да изчезне от мрежата, както няма шанс и за възникване на централизирана база данни, само защото с прилагането на системата щял да се заеме частният сектор.
Как и от кого все пак се конструират различните типове идентичност след намесата на технологиите? И с какви резултати?