В тази колонка няма да става дума за кой знае колко технологични неща. Тя е посветена на набедения за high-tech терорист основател на Wikileaks Джулиан Асанж, който на 3 юли навършва 41 години. Не това е повод да обърнем поглед към забележителната му личност, посветила се на това „да промени света”. Повод е навлизането на бившия хакер в нова и пълна с неизвестност фаза на живота му благодарение на това, че наскоро Британският съд препотвърди решението си да го екстрадира в Швеция. Там не го очаква присъда, а просто разпит по грубо скалъпеното през 2010 обвинение в изнасилване. Случи ли се екстрадирането, обаче, вероятността пътят на Асанж да продължи към САЩ не е никак малка, а там, както знаем, вече го очаква смъртна присъда по обвинение, основано на Закона за шпионаж, заради публикуването в Wikileaks на стотици хиляди държавни документи. Нещо повече: Асанж и симпатизантите му са уверени, че това с екстрадирането е нарочен ход, целящ именно неговото ликвидиране. Ето защо, намирайки се в сърцето на враждебен Лондон, Асанж отчаяно търси убежище. Засега го намира в посолството на република Еквадор и е в очакване правителството на тази латиноамериканска държава да му даде възможност да отпътува натам окончателно.
Еквадор не е технологичен рай. Известно е, че не е рай и за свободата на словото и правата на човека. На пръв поглед е учудващо Асандж да се стреми към убежище точно там. Медиите са коментирали вече ползването от страна на правителството на левия лидер Рафаел Кореа на закона с цел обвиняване в клевета на неудобни журналисти, както и това, че репутацията му не е попречила, насред медийната буря, която Wikileaks предизвика през ноември 2010, в интервюто си за шоуто на Асанж да пуска окуражителни шеги и поздрави към основателя на Wikileaks, звучащи така: „Добре дошъл в клуба на преследваните!” Кореа, обаче, е силно анти-Вашингтонски настроен и явно това е достатъчно обяснение за дружбата с Асанж. Като добавим на сметката на Асанж и „съмнителния” факт, че не друг, а Русия откупи правата на споменатото вече шоу и е една от малкото страни, в които то се излъчва… и че отгоре на всичкото, в разкритията на Wikileaks няма и дума за репресивните режими в Русия или Китай, нещата като че ли натежават в полза на злите медийни езици, които не спират да изтъкват едностранчивостта на журналистиката на Асанж, пристрастността, тенденциозността и анти-американскостта му.
Да не забравяме, обаче, и това, че степените на свобода за предизвикалия статуквото Асанж не са никак много и стават все по-малко. Той няма кой знае колко богат избор на съюзници и убежища. Особено, след като стана ясно, че и родната му Австралия игнорира задълженията си към него и се отказва да го защити като свой гражданин от очевидно политическите преследвания. Оправданието на австралийската премиер-министърка Джулия Гилард е, че страната й не може да защитава Асанж от правосъдието на други държави. Явно, глобализацията разми границите и препятствията, но единствено пред хищния, преследващ закон, не и пред гражданите – негови жертви.
Освен това, едностранчивостта на Асанж лесно може да бъде обяснена с нещо повече от леви идеологии и анти-американскост – основателят на Wikileaks води информационна война в условията на глобализация, а главното оръжие в тази война, знаем, е американско.
И така, как ще се развият нещата за Асанж в близко бъдеще? Временното спасение в обграденото от глутници журналисти еквадорско посолство в сърцето на враждебен Лондон е един доста отчаян ход. Еквадорската мисия твърди, че Асанж може да остане там, докато молбата му се разглежда, но, според юристи, специалисти по екстрадиция, Асанж трудно би могъл да получи статут на търсещ политическо убежище бежанец и най-вероятно накрая просто ще бъде помолен да напусне сградата.
Все пак, Асанж не е сам. В посолството, където в момента се намира, е пристигнало писмо от САЩ, подписано от влиятелни американски личности, между които режисьорите Майкъл Мур, Оливър Стоун, Дани Гловър, философи от ранга на Чомски, бивши военни, коментатори и журналисти. Тяхното желание е Рафаел Кореа, колкото се може по-скоро, да даде убежище на Асанж. Има и кампания в негова подкрепа Just Foreign Policy, която е събрала вече 4000 подписа.