На 3 май, Световния ден на свободата на пресата, на сайта за разследваща журналистика Биволъ бе публикувана статия, озаглавена Wikileaks: Българските медии – продажност и корупция.
Статията представлява анализ на състоянието на медиите у нас и на тенденциите в развитието им, направен въз основа на секретната грама на посланик Нанси Макълдауни до Държавния департамент и допълнен с информация от други източници – грами от посолствата на други балкански държави, анализи на Сметната палата и т.н.
Един Световен ден предразполага към дистанция и замисляне върху глобалното състояние на нещата, но в името на последователността ще маркирам някои възлови елементи от локалния пъзел, който Balkanleaks очертават и който разкрива тенденции, някои от които не само локални:
1. Политическите партии у нас „заплащат на черно журналисти, издатели и ТВ продуценти за интервюта и новинарско отразяване“.
2. „Купуването“ на медии става и официално, чрез договори за „информационно медийно обслужване“, а заплащането става с пари на данъкоплатците.
3. Политика, бизнес и медии се хибридизират помежду си, а границите между платения пиар и автентичната журналистика се размиват.
4. Сред собствениците и редакторите в големите национални електронни и печатни медии има немалко бивши сътрудници на комунистическата политическа полиция.
5. Властта у нас прави опити да ограничи медийната свобода чрез закони, с което страната ни си съперничи може би само с Гърция.
6. Аудиторията на сериозната преса мигрира към жълтата и това води до срив в нивото на журналистиката като цяло.
Дотук обаче с цитирането на анализа на грамата на Макълдауни. Тя може да бъде прочетена на Биволъ в превод на български и в оригинал на Balkanleaks и извън контекста на моите собствени разсъждения, които неизбежно ще се сторят марксистки някому. Всъщност, разсъжденията ми, провокирани от публикацията на Balkanleaks на датата 3 май, са относно това, какво се е случило с езика, та вече е почти невъзможно да се гледа на него като на някаква прозрачна система за размяна на идеи и информация? Езикът става все по-ирелевантен и в същото време все по-важен! Тече повсеместна колонизация на всички области на живота ни от езика! Животът ни е буквално канибализиран от него!
В момента тече не само необратимо сливане на жълтата и сериозната преса, на политика, бизнес и медии и не само у нас. Преплитат се помежду си, посредством езика, всички дейности, свързани с употребата му: политиката, изкуството, образованието, науката, новините, забавлението, рекламата, трудът. Всички те клонят към една обща и безалтернативна, еднородна маса, бълвана от тези нови, т. нар. креативни индустрии. А политика, абсорбирана от креативните индустрии, вече не е политика. Маркетингът вече не е просто маркетинг. Изкуството пък, само по себе си, вече е нищо, ако не е впрегнато в каручката на някаква утилитарност. В крайна сметка, тъкмо благодарение на просмукването на езика на всички нива на нашия живот и дейност, в обществото тече радикална деполитизация и то точно в смисъла на демодираното уж „общество на спектакъла“. За тези, които все още дебнат кого да изобличат в левичарство: дори „архетипите“ на лявото и дясното са се слели и са вече неразличими един от друг. Благодарение на езика!
В условията на „хиперкапитализъм“ ние сме част от една глобална система за електронен обмен и търговия с лингвистифицирани, флуидизирани, превърнати в стока ценности. Може ли икономика, разчитаща на нещо толкова нееднозначно и несигурно, каквото е смисълът на изговореното и написаното от нас, да функционира безпроблемно?
Въпросът е риторичен!
Но да се върна към грамата на Макълдауни. Много от нас със сигурност пак ще попитат: и какво следва от публикацията й? Какво ще се промени от разсекретяването и на други грами занапред? Вероятно много неща, но на първо време ще се промени нашето собствено отношение към информацията. Докато гледаме на нея с рефлекса на закоравели любители на сензации и жълта преса, тя ще си остане безполезна.
P.S. Поради чисто техническо смущение по канала ми за комуникация с г-н Чобанов и в името на точността на всичко свързано с Balkanleaks, публикувам отново един от въпросите си и точния отговор, даден ми от г-н Чобанов (вж. Култура, бр. 16 от т.г.):
– Какво ще определя интервала между отделните публикации на грами и как ще се избегнат упреците в изчакване на подходящия, от гледна точка на някаква конюнктура, момент?
– Ще се стараем да публикуваме по една или две теми на седмица. Какво и кога ще публикуваме, е въпрос на редакционна политика, като целта ни все пак е публикациите да имат отзвук, а не да потъват поради липса на подходящ информационен фон.