Окупирай Виртуалното | Култура – Брой 35 (2783), 21 октомври 2011

Всички успяхме да забележим това: нещо започна да се случва със света. След зимата на гръцкото недоволство и арабската пролет, последваха европейското лято на отчаянието и палатковите лагери в Тел Авив, а също така и вълненията след корупционните скандали в Индия и къде ли още не. Ако има нещо общо между тези събития, то е, че те бяха инициирани и координирани във виртуална среда, за да се случат в реална.[*] Кулминацията на тази вълна, обаче, тепърва като че ли предстои и признак за това е обхваналото света на 15 октомври движение Обединени за глобална промяна (United for global change). То е глобалното продължение на започнала на 17 септември в Южен Манхатън локална мирна демонстрация Окупирай Уолстрийт (OccupyWalstreet).
Що за движение е това? Има ли си предистория? Има и тя е свързана с интернет. Инициатор е канадската група Adbusters, известна още от 90-те с громящото рекламната индустрия и комерсиализирането на IT сферата едноименно електронно списание.
Солидарни с Adbusters саи прочутите хакери аnonimus с все последователите си. Тук са и Wikileaks, и левичарите от NYC General Assembly, и U.S. Day of Rage. Това окупационно движение, обаче, не е нито ляво, нито популистко дясно, нито пролетарско, нито анархистко, нито хипи, нито пък е движено от някаква еуфория, подобна на тази през 60-те. Това е движение на здравомислещите. На тези, които работят, плащат данъци, грижат се за децата си и са готови на всичко, за да опазят бъдещето от изпадналите в делириум играчи на Уолстрийт. Тези окупации вече се случват на много места в света, без да са предвождани от лидери и без изрично да е посочена стратегия за постигането на големите цели – изменение хода на глобалната икономика, което отново поставя въпроса дали не става въпрос за поредното подобие на флашмоб – безцелно стълпотворение на хора, жадни да създават турбуленция в медийното пространство в замяна на своите петнайсет минути, пък макар и колективна слава. Реалното пространство, за разлика от медийното (или ако щете – виртуалното), е инертно. Нещата там се случват бавно и с усилие. Понякога това може да стане под формата на болезнено стълкновение и свързано с проливане на кръв. Може ли нещо, което и наполовина не е толкова страховито като „арабската пролет”, да промени хода на каквото и да било? Вероятно отново става дума за някакви чисто символични действия с чисто медиен смисъл? Щеше ли локалната Окупирай Уолстрийт да изглежда от глобална важност за света, ако не беше, в чисто географски смисъл, близо до „сърцето на злото” – нюйоркската фондова борса? Да не говорим за вниманието, което получава от влиятелни интелектуалци, като Чомски, Клайн и Жижек. Очаква ли се, че нещо толкова интелектуално, мирно и meta, може да окаже влияние на хода, по който се движи светът? Мисля си, че може. Защото – бидейки почти виртуални – тези протести се явяват критика именно на виртуалността, в която затъва световната икономика по волята на шефовете на големите развлекателни централи. Конвергенцията на инженерното чудо интернет със света на забавлението и парите, контролът, който маркетингът упражнява върху технологията, не носи никакъв прогрес на света, каквото и да ни убеждава пропагандната машина. Сега интернет си възвръща радикализиращия потенциал. Излиза от контрол, престава да бъде просто средство за забавление и поставя под въпрос смисъла на собственото си съществуване. Чисто телеологически.
С риск да прозвуча шокиращо, ще цитирам една част от речта на Жижек по време на Окупирай Уолстрийт, която грубо, но и ясно очертава проблема:
„В средата на април 2011 г. китайското правителство забрани излъчването по телевизията, във филми и романи на всякакви разкази за алтернативни реалности или пътуване във времето. Това говори добре за Китай. (…) Забележете, филмите, които постоянно гледаме. Лесно е да си представим края на света. Астероид разрушава целия живот и неща от този сорт. А същевременно не можем да си представим края на капитализма.”
Очевидно, историята, макар и обявена за приключила, все още продължава да се случва.


[*] Нашата „циганска есен” болезнено напомня по режисура случвалото се в Русия в 2005 г., отколкото случилото се на площад Тахрир в началото на тази година, затова не може да бъде сложена в този списък.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.