На 27 септември се навършиха 14 години, откакто Лари Пейдж и Сергей Брин дадоха старт в митичния гараж в Менло Парк на това, което днес светът познава като компанията Google. Със своите 55 000 служители, пръснати по цялото земно кълбо, и почти $ 40 милиарда приходи, тя е най-голямата компания в света, готова да погълне всичко по пътя си (DoubleClick, YouTube, Motorola), но и да даде: Gmail, Google Search, Google Books, Google Docs, Google Maps, браузъра Chrome, операционната система за мобилни устройства Android, куп още инструменти, повечето безплатни.
Google не държи в тайна мисията си да организира световната информация и да трупа пари от реклама. Тайната се състои в умението да съчетава тези две, привидно несъвместими, неща и да го прави навсякъде, където има интернет. Google е вездесъща! Някои я сравняват с октопод и недоумяват как успява да е толкова чудовищна, без да има репутацията на зла. Не че на компанията й липсва арогантност, а оттам и противници… Погазването на авторските права, превръщането на лични данни в своя частна собственост и изобщо – „щедростта с чужда пита” е като че ли специалитетът й. Може би си спомняте какви скандали предизвикаха колите на Google Street View, сновящи из улиците на европейските градове и сканиращи отворените Wi-Fi мрежи уж за хардуерни и географски данни, а с това и присвоявайки си и терабайти лична информация. А негодуванието на магната Рупърт Мърдок срещу агрегатора за новини Google News помните ли?
Мърдок се усети навреме, че Google осигурява трафик, но не и приходи от него за създателите… извинете, притежателите на съдържание, но някой да прояви съчувствие към Мърдок?
Google беше погнат и от обединените американски издатели заради съдържанието на Google Books. Европейските също не останаха назад в недоволството си. Готови ли сте вие обаче, независимо дали сте потребители, производители или собственици на съдържание, ей сега, на мига, да се откажете от всички подаръци на Google само заради съмнителната привилегия да „опазите” някакво съдържание? Спомняте ли си изобщо живота си в мрежата отпреди Google? Какво ползвахте преди това? Yahoo!, AltaVista? А помните ли първото си търсене с Google и чувството, че сте в състояние да откриете неща, за чието съществувание дори не подозирате? Google е културен феномен и ни променя, макар и не точно заради Google Doodles[1], заради възможността да си разглеждаме на воля снимки на Джъстин Бийбър или да научим последните новини за Ким Кардашиан, която и да е тя. Google променя мисленето ни дълбинно чрез своя алгоритъм на търсене, който се скачва с нашия алгоритъм на мислене. Да си припомним последователността от операции, които Google алгоритъмът включва: обхождане на гигантската библиотека web; индексиране на всеки документ в нея; разбор на съдържанието, сортиране. Това наистина създава ред в световната информация, макар и не точно в съответствие с нашите културни рефлекси. Както Умберто Еко отбеляза преди време в едно свое нашумяло интервю, индексите в Google не водят до разграничаване на нещата, оттам до познание, а до случайни връзки, конвергенция и пълен хаос. Вярно, че тези Google-генерирани индекси всеки път са различни, а светът, който те постулират, не е класическият свят на йерархии, таксономии, дискриминация и неравенства, а ризома. Хоризонталните мрежи не изглеждат така монументални като вертикалните построения, но това не е признак на злокачественост. Може би просто е дошло времето интелектът ни да развие потенциала си. Толкова повече, че самата ни нервна система разчита не на йерархии и линейност, а на хаотичните, но пък неизчерпаеми синапсни връзки. Те, без преувеличение, са огледален образ на облаковия компютинг, към който се е устремила и Google.
Опасностите, които ни дебнат в това облачно бъдеще, се състоят не толкова в организацията на информацията обаче, а в монетаризацията. И по-точно, в деформирането на иначе спонтанни процеси, до което води стремежът към пари. Новото смешение на езици, култури и ценности може и да ни позволи поглед от върха на въображаемата Вавилонска кула, но може и да ни захвърли в свят, по-разпокъсан, парцелиран и собственически от всякога.
[1]Google Doodle – шарените драскулки на дизайнера Денис Хуонг, с които логото на търсачката ни посреща на по-специалните дати – рождени дни на забележителни личности, юбилеи, празници…