На 29 октомври интернет навърши 42 години, а това е добър повод за размисъл на тема свободата в мрежата. Конкретно: на 12 октомври т.г. бе публикувано официалното становище на Европейският надзорен орган по защита на данните (ЕНОЗД) за влизане в сила на предложението от 24 май т.г. на Европейския парламент и на Съвета за регламент на правата на интелектуална собственост. Това предложение засягаше условията и процедурите за действие от страна на властите в случаите, когато има подозрение за нарушаване на закона за интелектуалната собственост на територията на Европейския съюз, и имаше за цел да доведе до подобряване на вече установената правна рамка.
В точка 8 от увода на този документ пише:
Въпреки че не е изрично посочено в текста на предложението, при разглеждане на … приложения стандартен формуляр за кандидатстване от притежателите на права се оказва, че процедурите, установени от Предложението, могат да включват обработка на данни за заподозрените в нарушаване на правата на интелектуална собственост физически личности и организации. ЕНОЗД подчертава, че данните на заподозрените в престъпления се считат за чувствителни данни, което изисква специални предпазни мерки при обработка.
По-нататък в документа става дума за съхраняване на въпросните формуляри в една централна база данни, която ще бъде наречена COPIS и която все още е в своята подготвителна фаза. COPIS ще бъде централизирана платформа за обмен на информация по време на операции в случай на нарушение на авторските права. Целият обмен на данни, придружаващи документите и уведомленията на оторизираните лица в държавите членки, ще намери мястото си в COPIS.
Огромната маса потребителите на интернет, обаче, трябва да настояват Европейската комисия да обясни възможно най-подробно спецификата на тази база данни COPIS, която възнамерява да създаде и която ще съдържа чувствителната лична информация на заподозрените в нарушаване на интелектуални права. А именно: трябва да бъде обяснено кой ще има достъп до тези данни, кой ще има възможността да ги променя и колко време ще бъдат съхранявани.
ЕНОЗД, който е отговорен пред евроорганите за ненарушаване на законите за защита на личните данни, твърди, че е в готовност да помага на Комисията да създаде „удобна за опазване на данните“ база (data protection compliant), но не ще и дума, че всеки достатъчно квалифициран ползувател на интернет сред нас би се притеснил, че отново всички сме в ситуация „виновни до доказване на противното”.
Каква е ситуацията у нас? В околоизборната надпревара по демагогия е трудно да се правят прогнози, но от Интернет общество – България са се постарали да зададат въпроси относно регулацията и свободите в интернет на кандидат-политиците. Отговорите на трима от тях (Кунева, Калфин и Плевнелиев) могат да бъдат прочетени на сайта на Интернет общество и да се види, че най-привързан към регулацията на Интернет и най-конкретен в намеренията си измежду тримата е Росен Плевнелиев.
Годишнината, обаче, си е годишнина. Трябва да ни зарежда с положителни очаквания и да ни вдъхновява за действия. Един смислен начин да се отпразнува рожденият ден на мрежата бе инициативата Освободи Интернет, целяща да събере максимален брой частни лица и компании, които да направят безжичния си интернет достъпен за всички на датата 29 октомври.
На мрачния глобален и локален фон, обаче, слоганите на тази кампания звучат леко наивно и подвеждащо оптимистично. Комплексният проблем за свободата в интернет надхвърля чисто технологичната представа за отворени рутери и изключени „файъруоли” и при все, че идеята е добра дори само заради това, че подчертава за пореден път зоната на неминуемия сблъсък в хода на прогреса – нуждата от техническа мощ и отвореност, противопоставена на комерсиалните ограничения. По-адекватен за отпразнуването на рождения ден на Интернет ми се вижда друг един слоган, обикалящ тия дни мрежата: „Кажи НЕ на ACTA*. Попречи на ACTA да открадне Интернет. СЕГА.”
Това – по повод церемонията по подписването в началото на октомври т.г. в Токио от редица страни на съглашението. Европа, Мексико и Швейцария все още не са го подписали, но присъствието им на церемонията, според осведомителни агенции като Ройтер, „потвърждава готовността им”.
*ACTA е Търговско съглашение за борба с фалшификатите (The Anti-Counterfeiting Trade Agreement или ) – многостранно съглашение, целящо установяване на международни стандарти в опазването на интелектуалната собственост. В широкия обхват на ACTA влизат и правомощия по опазване на Интернет от пиратството.