Какво е образованието: право, задължение, услуга? Процес на предаване на опит, на формиране на мислене, възприятия, емоции и действия на едно поколение от друго? A може би е оръжие, „чийто ефект зависи от този, който го държи в ръцете си, от това кого искат да удари…” (Йосиф Сталин). Разбира се, образованието е всичко това едновременно, а развитието на новите информационни и комуникационни технологии го засягат във всичките му аспекти.
При нас това е факт: много от училищата ни вече са снабдени с компютри, обучени учители и относително вездесъщ Интернет достъп. При наличието на такава база, къде е съдържанието, което да я изпълни със смисъл? Ето къде: “Национален образователен портал” и научно-образователният уеб портал www.znam.bg.
От информацията, дадена за първия от двата сайта, четем, че това е „първа решителнакрачка за развитие на електронното образование в българските училища”, в чийто приоритет сега са новите електронни помагала и електронното съдържание с неоспоримите му предимства пред традиционния начин на обучение с хартиени учебници. Предимствата накратко са:
1. Електронното съдържание е винаги в наличност, то позволява на учениците да използват ума си не за запаметяването му, а за творческото му осмисляне.
2. Учителят от „даскал” се превръща в конструктор на познанието, който просто дава насоки.
3. Слага се край на ограничения във времето и потискащата класна дисциплина.
4. Няма ги и ограниченията на класната стая – познавателният процес постепенно се прехвърля в домовете.
5. Отпада монополът на хартията.
6. Учебният процес е комуникация, интерактивност, забавление.
От достъпната информация на сайта четем, че проектирането и разработването на портала са реализирани от Консорциум ЛЕКСиС след спечелена обществена поръчка на МОН, а консорциумът пък е обединение на две от водещите български (частни) компании – Сиела Софт Енд Паблишинг АД и ЛЕКС.БГ АД. Тук бих вметнала в името на реализма: първата от двете с не особено ясен собственик, а втората – свързана с интелектуалното и духовното единствено откъм авторско-правната му страна.
Не е никаква новост обслужващата роля, която образованието е приело в името на политическата и частнособственическа конюнктура. Не е редно да се очаква и промяна в това положение на нещата с въвеждането на нови технологии. Тъкмо напротив – разумно е да се държат под око ефектите му, защото, поверявайки интелекта, психиката и организма на децата си на тази система, ние повече от всякога рискуваме превръщането им в механизъм.
Но да отделя внимание и на втория проект – научно-образователния уеб портал ЗНАМ.БГ. Той е осъществен в рамките на правителствената програма за въвеждане на технологиите в училищата. Неговият „скромен” замисъл е да бъде „българската онлайн съкровищница на познанието”, „неизчерпаем източник на знание в услуга на учащите, независимо от това на кой етап от своето обучение се намират”. ЗНАМ.БГ има и комерсиална версия, която предоставя платен достъп до своето съдържание срещу абонамент или електронно разплащане. За учители и ученици – на преференциална цена. Отново МОН е в споразумение с частен консорциум, който този път е на „Сирма АИ ЕАД и КК Труд ООД”.
Всъщност, повод за тази колонка е и едно разшумяване в мрежата в разгара на ваканцията около портала. Справедливо ли е негодуванието на екипа на сайта „Словото“ от принудата произведенията на Елин Пелин да бъдат „временно свалени от сървъра, след като авторските права бяха откупени от издателство „Труд“ изключително за сайта им с платен достъп „ЗНАМ.БГ“?
Това е история с давност 2 години и нищо не оневинява екипа на „Словото”, че са се оказали неподготвени, толкова повече, че преди тях подобен сблъсък е имал и екипът на сайта “Читанка”.
Но гладът за електронен „контент” тепърва ще се изостря и ефектите от приватизирането на това, което наивно сме считали досега за литературното богатство на нацията ни, тепърва ще се усещат. Надеждата на всички ни е в справедливото разрешение. В противен случай неизбежно ще се намира „кой да палне плевнико на кмето”.