Порно | Култура – Брой 6 (2754), 18 февруари 2011

8 февруари, така нареченият Ден на безопасния Интернет, е дата, която, щем или не щем, тепърва ще трябва да помним. Тази година в честването й се включиха над 50 организации от 30 страни в света, сред които и нашето Министерство на транспорта и съобщенията, като европейската част от мероприятията бе – или по-скоро е – под патронажа на Вивиан Рединг, еврокомисар по въпросите на информационното общество. Мощната кампания се състои не само от събития, фиксирани на и около тази дата, а е мрежа от координирани помежду си мероприятия. Иде реч за привеждане в изпълнение на цял един Многогодишен план за действие за безопасен интернет на Европейската общност, т.нар. програма „Safer Internet“. Тя тепърва ще се разгръща във времето и далеч не само в web: ограмотяващи програми в училищата, осведомителни емисии по радиа и телевизии, конференции и прочие дейност с цел популяризиране борбата с вредното и незаконното съдържание в интернет. Ние просто ще бъдем потопени, удавени в талазите й, като особено енергична ще е тя сред децата и подрастващите. Естествено, не можем да не се запитаме, насред целия този позитивен и добронамерен пропаганден шум, кой и по какви критерии ще определя кое точно съдържание е вредно и незаконно? И как? За съжаление, всяко питане започва да звучи кощунствено, когато на дневен ред е безопасността на децата ни. С тях са свързани най-големите ни страхове, ето защо се налага да търпим фалша, наречен „международен детски конкурс за разказ на тема Безопасно ползване на интернет“. За целите му специално ще бъде създадена „Галерия на разказвачите“ на европейската мрежа ИНСЕЙФ , а отличеният с голямата награда разказ ще бъде издаден в книга, която ще се разпространява в цял свят.

Страната ни от миналата година е включена официално в програмата „Safer Internet“, но подобни кампании у нас са се водили и преди. През 2008 Майкрософт предприе офанзива, като тогава гаранция за оцеляването на потомството ни бе някакъв много важен софтуер, който едва ли не спешно трябваше да си инсталираме на домашните компютри. Тогава опитът за истерия съвпадна със седмицата на протестите против наредбата за задържане на данни у нас и това събуди някои притеснения относно свободата на словото. Сега пък програмата „Safer Internet“ се случва по света паралелно със скандалите около Wikileaks и опитите Асандж да бъде съден. Смяната в мащаба на платформата на филтриращия съдържание инструментариум (от харддисковете на РС-тата ни към глобалната семантична web 3.0) неизбежно води и до смяна в мащаба на стратегията, а това изглежда повече от обезпокоително при положение, че с помощта на семантичните web 3.0 инструменти (същите тези, на които разчита и „Safer Internet“), архивът на Wikileaks е на път да се превърне в едно наистина полезно оръжие в ръцете на настояващите за гласност.
Търсенето на ресурси, обговарящи опасността от web 3.0 цензура в мрежата, както може да се очаква, не дава изобилни резултати. На (уж) правозащитния сайт Electronic Frontier Fondation цари многозначително мълчание, затова пък на няколко места, като например блога Cyberlaw и сайта The Register, се появи статия с откровеното заглавие „Нет цензорите ползват истерията по детската безопасност в Обединеното кралство, за да узаконят ограниченията“.
Авторът, Джейн Озимек, цитира професора по право от Истанбулския университет „Билги“ д-р Яман Акдениз, който на провелата се през миналата седмица в Лондон Onscenity Conference изказа опасения, че обсесията по защитата на децата в Обединеното кралство и изобщо в Европа може да проправи път за приемането на закони, които в момента се ползват от недемократичните режими за репресии върху свободата на словото.
Друга статия от същия автор и пак в The Register – „Лигата на Интернет сигурността е смъртоносно сериозна“, разказва за ентусиазма, с който хиляди доброволци, хиляди „прости хора“, както ги нарича министърът на комуникациите на Русия Игор Шчегольов, ще преследват всичко негативно и съмнително в мрежата с могъщата подкрепа на мобилните доставчици Mobile TeleSystems, VimpelCom, Megafon и Rostelecom.
Трябва ли отново децата да са заложник в една жестока игра, интересуваща единствено възрастните?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *