Последният капиталист? | Култура – Брой 34 (2782), 14 октомври 2011

Синхронността, с която често се случват събитията по света, изведена в глобалното и в същото време хиперобозримо пространство на мрежата, понякога изглежда поразително неслучайна. Смъртта на Стив Джобс, съвпаднала с кулминацията на движението „Окупирай Уолстрийт”, веднага се превърна в нещо повече от новина. За много от нас това бе поредния – и сега последен – пиротехнически трик на Джобс, предназначен да възпламени страстите, този път не с цел да бъде продаден някакъв култов продукт, а като повод за преосмисляне на фундаменталния спор за взаимодействието между частното предприемачество и държавата, за дебат относно бъдещето на капитализма най-общо.

Естествено, фаталистите и отрицателите биха видели в смъртта му своеобразна метафора за края на монолитния, продукционистки, в стил Томас Едисон и Хенри Форд, капитализъм.
Но нека малко по-детайлно! Що за капиталист е Джобс? Той е интересен с това, че не само като бизнесмен, но и като физическа личност никога не е бил в добри отношения със статуквото. Намирайки се буквално от самото си раждане в конфликт с институциите, той никога не е започвал с равен старт, но винаги е бил пръв на финала. Нежелано от физическите си родители дете, отпаднал от курса ученик, напуснал студент, уволнен от собствената си компания изпълнителен директор, многократно саботиран и предаван, в крайна сметка, Стив Джобс успява да се впише в най-новата история на частното предприемачество не със зъби и нокти и непочтени игри, а с иновациите си, със създаването на пет обекта на култ (Apple II, Macintosh, iPod, iPhone и iPad), а също така и да преобрази радикално пет могъщи индустрии (компютърната, телефонната, издателската, филмовата, музикалната). Това, което напоследък като че ли с най-голяма охота му признават, обаче, е една друга, по-скоро културна заслуга и тя е, че успя да изобрети образа на онова полумитично същество, обитаващо Силиконовата долина, надеждата на американската икономика за десетилетия наред, което не е просто хай-тек предприемач, а хибрид между бизнесмен, артист и бунтар.
Неговата стратегия? Тя е много комплексна. Освен да извади в най-подходящия момент на пазара най-добрия възможен продукт на най-добрата цена, Стив Джобс не подценява и силата на медиите. Той не просто флиртува с тях, улеснен от приятната си външност, той не просто гради медиен образ, той измисля истории: историята на добрия прогресивен Apple срещу потисника IBM, iPod срещу копирайт-изнудвачите от Universal, Sony BMG, Warner и EMI. Стив Джобс е винаги на страната на добрите. Винаги на страната на прогреса! Реалността съществува, но съвсем отделен е светът на възприятията на потребителите. И Стив Джобс никога не подценява възможността да зарадва потребителите си с приятната представа, че, бидейки потребители, те могат също така да са и революционери. Но тази икономика на възприятията май не е точно капитализмът в стил Едисон и Форд? Това е някакъв хиперкапитализъм, пораждащ, но и експлоатиращ смисъла.
Факт е, обаче, че докато през късните 90 всички в Силициевата долина се прегъваха под тежестта на дотком катастрофата, Джобс, току що завърнал се в собствената си компания (от която бе уволнен благодарение на административни интриги), не само успя да я спаси от банкрут, но и да се превърне в модел за подражание на новото поколение предприемачи от ранга на Зукърбърг и Сергей Брин.
Но нека отделя няколко думи и за ситуацията в света, на датата на която институцията, превърнала се в Символ на Провала на Институциите, си отиде. Покрай изобилието от некролози в социалните мрежи и в резултат на възбудата покрай „Окупирай Уолстрийт”, се появиха немалко лозунги в стил „Почивай в мир, Стив Джобс, да почиват в мир и китайските деца, изработили iPad-ите ти!” Всъщност, както може да се види от множеството снимки, протестиращите в Зукоти парк, а и не само там, се радват на добрата работа на своите Apple телефони и компютри.
PS. Впечатлението, че „Окупирай Уолстрийт” е левичарско, антикапиталистическо мероприятие, е малко повърхностно, затова е редно да бъде цитиран и още един участник в демонстрацията, защитникът на регулирания капитализъм Джо Стиглиц, професора по икономика в Колумбийския университет, който, за разлика от любителите на лозунги, говори за разликата между „Уолстрийт” и „свободно предприемачество”, за „лошо разпределяне на капитала“ и „изкривена икономика”.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.