„Не разбирам защо ми спамят служебната поща заради АСТА – да не би аз да съм подписал споразумението?! Тия номера при мен не минават и никакво количество автоматично генерирани мейли не могат да ми влияят за каквото и да било! И сложих филтър.“ – това беше злополучният статус на евродепутат Вигенин, който обиколи като вирус Facebook и предизвика вълна от възмущение. Все пак, той е политик и се очаква да не драматизира ситуациите, в които попада, а да поддържа диалога с общността, която му е гласувала доверие. Дори да сме наясно, че един филтър срещу нецензурни послания често е оправдан при общуване с масите, наличието на мислещи индивиди в тези маси никак не е за подценяване. Коя част от гражданството има отношение към АСТА? Това не са тийнейджъри, пристрастени към пиратския даунлоуд, както вероятно си мислят в парламента, това са web 2.0 предприемачи, журналисти, артисти, хора с някакъв бизнес, зависим от мрежата. Емоционалния изблик на Вигенин изобличава бюрократа, почувствал личния си комфорт застрашен, а не политика, готов да поеме отговорност. Съответно, мрежата реагира с присъщата си незабавност: започват да валят доклади за Facebook профила му. И докато някои граждани се наслаждаваха на възможността за спешно въздаване на мъст, други се възползваха от възможностите за комуникация с тези, от които зависи ратифицирането на ACTA. На 31 януари маркетинговият експерт Борис Луканов написа в блога си, че възнамерява да прати мейл до петте еврокомисии, от които зависи ратифицирането на документа, както и на 12-те наши евродепутати, и призова това да бъде сторено и от други. Текстът на мейла още може да бъде изтеглен от линка, публикуван на блога.
На следващия ден Луканов съобщи за първия получен отговор от William Dartmouth от Британската партия на независимостта с уверения, че нито той, нито съпартийците му имат намерение да гласуват за ACTA. Следват отговори в подобен дух от Christian Engström от Шведската пиратска партия, от представителя на Социалистическата партия и Обединената ирландска левица Paul Murphy, от Clara Fecke от Зелените в Германия и холандския евродепутат Auke Zijlstra от Партия на свободата.
Някои медии веднага отразиха случая. В резултат на този добър пример евродепутатът Вигенин преоткри благото на обратната връзка, извини се и се зае да отговаря на мейлите. Оказа се, че заинтересуваните от работата на Европарламента граждани във Facebook не са ботове, а най-вече членове на групите – „Ние казваме НЕ на АСТА“ и „Маркетинг и уебмастърство. Доколко ефективна е била комуникацията, тепърва ще разберем, по-важното е, че тя може да послужи за пример и на други политици.
Всички ние, например, се надяваме на вменяемостта на началника на отдел Компютърни престъпления към ГДБОП Явор Колев, който наскоро заяви, че „така наречените блогъри и други младежи нямат изобщо представа за какво става дума” и че никакво нарушаване на права няма, а те самите са жертва на интересите на големите телекомуникационни компании. Надяваме се и на вменяемостта на премиера Борисов, който наскоро си позволи да каже в „Панорама” по повод АСТА: „ЕК прати 10 мита… Никой не ги прочете…“ Гражданите, обаче, прочетоха и обстойно коментираха.
Ще завърша с цитат от забележителното есе на предприемача и активист Джоичи Ито, озаглавено „Спонтанна демокрация”, който се надявам да вдъхнови политиците ни за преосмисляне на ролята, която са поели пред обществото:
„В сложните системи ролята на лидера не е да определя посоката и да контролира последователите си. Лидерът поддържа интегритета и служи за посредник на волята на много други, влияейки и комуникирайки с други равни и други лидери. Лидерът е повече посредник (или център) и попечител на процеса, отколкото фигура с власт. Той е катализатор или ръководител на критическия дебат, или на представителите на групата, заета с критичен дебат. Той често е пратеник на консенсуса между отделни пластове в общността. Когато лидерството стане необходимо за развитието на едно мнение или идея относно сложен проблем, информационните технологии могат да доставят бърз ad hoc избор на лидер и представителство на консенсусно мнение в пространен дебат.”