В Стария Завет пише:
„Иди при мравката, о ленивецо,
Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
Която, макар че няма началник,
Надзирател или управител,
Приготвя си храната лете”…
В Корана пък има подобен стих, посветен на пчелите. Някому тези старозаветни препратки и паралели между живота в web и насекомния свят може да се сторят несериозни, но днес те са по-скоро неизбежни. И друг път е ставало дума: web прилича на кошер.
Дали индивидите в него ще живеят или ще се самоунищожат, зависи не толкова от някаква административна воля, колкото от силата на духа на това анонимно множество. Защо? Защото събитията в web са също толкова емергентни, колкото и в един кошер, мравуняк или птиче ято. Какво значи „емергентен” и важно ли е да се уточнява? Бихме могли, с риск за точността, да заменим тази чуждица с по-общоприетото „спонтанен” или с по-буквалното „неочакван”, но, всъщност, става дума за един ключов за икономисти, бихейвиористи, маркетолози и пр. термин, с който те описват относително сложния резултат от относително простите взаимодействия на множеството частици в дадена комплексна система, каквато в природата са птичите ята, пчелните рояци и мравуняците, а в света на хората – тълпите по стадионите, митингите, тържищата, web.
С тези сходства в поведението на хората и мравките, както и с еволюцията на сложните биологични или виртуални системи, задвижвани от случайността и хаотичния шум на неосъзнатата комуникация, се е занимавала подробно Дебора Гордън от Станфордския университет. През 2003, като лектор на TED (Technology, Entertainment, and Design) конференцията, тя дори изнесе една забележителна лекция за тази еволюция и за тайните механизми на човешкия мозък, които е вероятно тя да разкрие.
Напоследък доста се ровичка в тези тайни и то съвсем не безкористно. И не е нужно да сме непременно обсебени от конспиративни теории, за да се питаме дали брожението във виртуалния кошер на социалните мрежи, пренесло се така внезапно и без предупреждение в реалността, е наистина спонтанно? Възможно ли е, подобно на пчелите, да сме дали воля единствено на креативните си импулси и да сме направили излишни специалните усилия за администриране, координиране и командване на тези импулси от някой висшестоящ? Възможно ли е да сме успели да се самоорганизираме, договаряме и да повдигаме сложни въпроси демократично, без дори да се е наложило целият замисъл да е ясен непременно на всеки един от нас?
А ако информационната технология все пак доставя инструменти, които улесняват взаимодействието, самоорганизацията и спонтанното разбиране, дали не бихме могли да развием постепенно и форма на спонтанна демокрация, която да решава сложни и мащабни проблеми, без да е нужно излъчването на представители и парламентьори пред някаква власт, както се случва в момента?
Не може да се каже, че в сложните системи лидерството напълно липсва. Напротив. Но ролята на лидера не би следвало да определя посоката на съпротивата и да контролира последователите си, а да поддържа интегритета между тях и да служи за посредник на волята, влияейки им и комуникирайки. Лидерът би трябвало да е повече попечител, излъчен ad hoc, отколкото фигура с власт; повече катализатор на процеса и поддържащ динамичното му равновесие, отколкото свързан с крайния му резултат.
И докато сега наблюдаваме как спонтанното недоволство на гражданите от един закон постепенно се изражда в недоволство (или пък задоволство) от начина, по който мейнстрийм медиите отразяват събитие, започнало и поддържано изцяло в мрежата, няма как да не се запитаме: Сега накъде? Кои са невидимите инициатори на това събитие и има ли изобщо такива? И имат ли нещо общо с излъчените (от кого, от всички нас?) представители, които искат ли, искат контакт с премиера, като че това им е крайната цел. Срещата с премиера наистина ли е необходима за промяната на един закон или единствено доказва едноличната премиерска власт?
А може би, все пак, не бива да се гледа мрачно. Като за начало е добре и това, че видяхме как мрежата може и без мейнстрийм медии и пиар. Другото е теория на конспирацията.