Търговският регистър | Култура – Брой 8 (2756), 04 март 2011

Информацията в мрежата не струва много, когато е свободно достъпна, но пък освободена от хранилищата и ползвана в правилен контекст, създава ценен нов ресурс, който може да е от полза за всички нас. Перифразирам думи на Тим Бърнърс Лий, изречени през 2008 в Ню Йорк по повод, който няма нищо общо с повода за настоящата колонка – безпрецедентното излизане от строя на сайта на Търговския ни регистър. Припомнени обаче, те дават добра представа за нивото и естеството на проблемите ни в един неудържимо развиващ се свят.

Най-новата история на Регистъра ни в резюме: през 2006 г. бе приет закон, предвиждащ най-сетне публичен достъп до архивите му през интернет. Логиката е ясна: откакто съществува търговия в Европа, информацията за търговците е публична, защото това го изисква бизнесът. Публична и в електронен вид трябва да е тя според Директива 2009/101/ЕО на Европейския парламент. Целта е тъкмо трети лица да знаят съдържанието на основните документи и всяка възможна информация за контрагентите или лицата, които ги представляват.
При нас публичността обаче се асоциира с нещо неприлично, защото едва набрал популярност от 2008 насам, въпреки немалкото трудности по пътя си, Регистърът се озова насред кампания за ограничаване на достъпа. През лятото на 2010 г. Министерството на правосъдието предприе промени в Закона за търговския регистър, благодарение на които достъпът до фирмените дела престава да е свободен и става само срещу регистрация. Причините? Зачестилите злоупотреби с лични данни.
Съвсем наскоро, на 10 февруари 2011 г., бе гласуван още по-рестриктивен текст: правната комисия към Парламента прие работен доклад за Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, внесен от народния представител от ГЕРБ Емил Радев. Според него свободният достъп на гражданите до фирмените дела напълно се прекратява и остава като привилегия за юридически лица и служители на МВР. „По този начин” – пише Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на „Програма достъп до информация“ (ПДИ), фондацията, ангажирала се със защитата на каузата на ТР – „достъпът до фирмените дела твърде много заприличва на достъпа до държавна тайна, който според чл. 39 от Закона за защита на класифицираната информация е предоставен на президента, премиера, председателя на Народното събрание, съдии, прокурори и адвокати.”
За нас, обикновените граждани, този криминален сюжет обаче започва да се превръща в чиста баналност – подложени веднъж на терора на всевъзможни злоупотреби (случващи се не без съучастничеството на същите тези привилегировани юридически лица и служители на реда), ние след това трябва да понасяме и ефекта на всевъзможни рестрикции, приети в името на нашата псевдо-сигурност.
Може ли да има смисъл словосъчетанието „информиран избор“ в ситуация, в която информацията е превърната в предмет на спекула? А в условие на пълна липса на избор? Тези два въпроса неволно си задаваме напоследък, докато четем и за техническите проблеми на Регистъра, така навременно явили се, за да го извадят от строя, докато новият закон очаква гласуването си. Още на 11.02. на блога на „Програма достъп до информация“ се появи постинг, озаглавен „Закрива се достъпът до фирмени дела“. Дни след това,  обаче, медиите продължават, да пишат, че причина за недостъпността на информационния архив в момента е хардуерната недостатъчност на системата.
Във вестник „Пари“ наричат този тъй навременен технологичен срив „странно съвпадение”. Ето още една причина, обричаща Регистъра – спиране по технически причини поради огромното натоварване, предизвикано от големия интерес.
Възможно ли е това безумие да се случи, при положение, че и медии , и неправителствени организации, и политици, и граждани  са против? Проведените обществени дискусии преди време очевидно не попречиха да се внасят нови изменения, че и да бъдат приемани от парламента на първо четене. Може ли тепърва да се очаква нещо по-различно?
Предчувствията за съдбата на Търговския регистър идват донякъде и от това, което видяхме, че се случи покрай Наредба № 40 от 07.01.2008 г. и разрешаване на подслушването в Интернет. Какво можем да направим за самите себе си ние, гражданите, при положение, че оторизираните да дават становища и да се намесват на най-високо ниво в тези дела не се справят?

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.