Халал | Култура – Брой 42 (2834), 07 декември 2012

На 24 ноември германският седмичник „Spiegel”публикува статия със заглавие „Аятоласите на електронния мониторинг заложиха всичко на една карта”. Става дума не за карта за игра, а за „смарт” карта, за национална „смарт” карта, трудна за подправяне, съхраняваща в криптиран вид всички лични данни, биометрика и дори пръстов отпечатък на притежателя си, редови иранец, така, както те са съхранени в единната държавна централна база данни. Такъв вече ще е иранският документ за самоличност. Такъв е и в други страни по света, но иранският, освен за пред граничните служби, за здравни услуги, достъп до горива (и други субсидирани продукти), ще служи и за пропуск в дигиталния свят. Иначе казано: анонимното пребиваване в мрежата за иранците ще е вече наистина невъзможно, а с това и всяко недоволство от управлението на тази твърде сурова към собствените си граждани страна. Тук е редно да поясня за кой точно дигитален свят става дума. За световната мрежа ли, или за хипотетичната, затворена, национална „халал интранет“, за която усилено се носи слух още от 2011, когато бе разкрит пилотен проект за „смарт карти“ в провинция Ком? От началото на тази година слуховете са се потвърждавали нееднократно не само от различни публикации в авторитетни медии, но и от видимите ходове на иранската техно-политика. Един от сериозните източници, подхранили страховете, е уважаваният International Business Times (IBT). В него на 9 април т.г. се появи публикация, озаглавена “Иран ще изключи интернет завинаги; ‘Чиста’ национална интранет в тръбопровода”. Статията изхожда от едно изказване на Реза Тахипур, иранския министър на информацията и съобщенията, че в приоритетите на Иран е “халал” (чистата, законна, допустима от Аллах) национална мрежа и окончателното блокиране на услуги, като Google, Yahoo и Hotmail, с последващата им замяна с ирански еквиваленти. Статията препраща и към страница на ирански за регистрация към подобни услуги с формуляр, изискващ въвеждане на национален идентификационен номер, пълно име и адрес. Регистрацията става след удостоверяване на автентичността на въведените данни чрез сравняване с тези в държавните регистри.

През април Реза Тахипур отрече твърдението за „халал интранет”. Нещо повече: той го заклейми като поредната инсинуация на „западната пропаганда”. Трудно е обаче, да се игнорира или прикрие фактът, че от януари т.г. интернет-кафетата в Иран съхраняват 6 месеца името, адреса и телефонния номер на клиентите си, редом с IP адреса и посетените от тях сайтове. Тази пречка доскоро лесно се е заобикаляла с фалшиви лични данни, но с въвеждането на „смарт картите” вече няма да е така. Ако се водим по версиите на IRNA, това с картите и изобщо контролът в интернет е с цел изкореняване на „кражбите на идентичност”. Пресните новини от Иран обаче, особено тези, свързани с човешките права, не са никак светли: в първите дни на ноември в медиите се появи публикация за смърт при неизяснени обстоятелства на задържан от властите опозиционен блогер. Дни по-късно стана ясно, че е умрял при изтезания.
Случващото се в Иран е ужасно, но не и необяснимо в условията на информационната война, която се води в Близкия Изток, при това отдавна и то при пълната технологична доминация на Израел в района. Някои коментатори дори дръзко предполагат, че насилието в Газа през февруари-март т.г. е едва ли не маркетинг на израелската „Iron Dome“ технология в навечерието на евентуалната война с Иран.
Тези тактики, естествено, не са били предмет на обществен дебат, така че, ако се погледне картината в малко по-друг мащаб, ще се види, че мерките за контрол над цивилното население на територията на Израел или в ивицата Газа (която бива наричана „най-големия затвор на открито”) в никой случай не са по-малко или по-меки от тези в Иран, нито са предмет на повече обсъждане. Технологиите за наблюдение са изцяло в ръцете на държавата и под предлог „войната срещу терора“ се е допуснало те така да се просмучат в цивилното ежедневие, че неусетно да превърнат нищо не подозиращи хора в заложници на невидими, но хронични вътрешни и външни заплахи. В този смисъл, не само Иран е в дълг към човешките права и свободи. Шокът от новите технологии е всеобщ и произтича от това, че служат еднакво добре и за разпространение на информация, и за политическа мобилизация, но и за проследяване и неутрализиране на активистите.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.