Цената на безпристрастността | Култура – Брой 40 (2788), 25 ноември 2011

Тия дни всички ние, потребителите на Wikipedia, се сблъскваме с нещо дразнещо: при зареждане на страницата текстът се отмества надолу, извън зрителното ни поле, а на негово място се появява голям банер с лика на Джим Уейлс, призоваващ ни да направим своето дарение за фондацията му сега! Причината: в ход е ежегодната Wiki кампания за набиране на средства.
Защо ли Уейлс си мисли, че може да постигне с това нещо повече от блокиране на банера? Сигурно защото все повече сме тези, които не можем без Wikipedia. Много от нас ще дадат своите пет долара и нито ще се интересуват за какво точно Джим Уейлс ще ги похарчи, нито що за личност е той.
Няма да са малко и тези, които няма да го направят. Заради дразнещия банер, а и заради напастта, наречена deletionists („изтривачи” от „delete” – „изтривам”). Това е тази част от редакторския екип на Wiki, която, за разлика от inclusionists („включвачите”), е привързана към премахването на статии под предлог маловажност или че служат на нечии лични промоционални цели.
Има ли по-голям проблем за Wiki от „изтривачите”?
Влиятелният сайт The Register излага друга гледна точка и тя е свързана с финансовата страна на нещата. Wikimedia Fondation е организация с нестопанска цел и е освободена от данъци, а Wiki – плод на колективни, безкористни усилия, което се явява и гаранция за неподправеността на информацията в нея.
Така че препирните между „изтривачи” и „включвачи” и жертването на една или друга статия в името на личната амбиция са нищо в сравнение със злоупотреба с неутралността на цялата енциклопедия, до което може да доведе някое по-щедро дарение. Да си спомним например 1.35 милиона, дарени през 2008 от Роджър Макнами, един от най-едрите предприемачи в Силициевата долина, собственик на Elevation Partners и инвеститор в интелектуална собственост.
Обстоятелствата около това дарение си останаха неясни – първоначално то бе анонимно, после се разчу из мрежата, после пък бившият изпълнителен директор на Wikimedia, Дени Уул, изнесе още детайли на блога си, в това число и за прочутия обяд на Уейлс в компанията на служител от Elevation Partners на стойност $1,300, за който фондацията трябваше да плати, както и за предложението на Боно, да, същият Боно от U2 и акционер в Elevation, да бъдат освободени доброволците от Wiki и да бъдат наети на тяхно място професионални редактори. Спомняте ли си историята с началото на Wiki и нейния действителен основател, д-р Лари Сангер? Той не беше ли принуден да си тръгне само защото бе решил, че професионално положеният от него труд заслужава възнаграждение?
Тази година пък Wikipedia получи половин милион от Сергей Брин, основателя на Google, и това е логично: повечето от нас ползват Google за изходна точка на търсенията си дори когато става дума за търсене в Wiki. Но пък и много от нас вече се питат: какъв е смисълът от моите $5, ако нечий милион поставя под въпрос независимостта на начинанието?
Та ето така стоят нещата с независимостта, а оттам – и с безпристрастността на Wikipedia.
Как стоят нещата с българската част от нея? Доста зле, бих казала. Трудно може да се каже кое надделява: дали злоупотребата със сайта за лични промоционални цели или най-обикновената небрежност, но ако това може да е утешение, едва ли са парите.
Всъщност, знае ли се? За илюстрация на съмненията си ще ползвам един единствен, но щедро обговорен у нас и по света случай, в който ставаше дума именно за пари, за някакви си $50 000. Става дума за „откритата” от Кирил Кадийски поема на Блез Сандрар „Легенда за Новгород”, която бе после продадена за споменатата сума на колекционер. Случаят е отбелязан в раздела „Полемики” на статията за Кадийски, но така, че само биват посочени някои несъответствия, разколебаващи увереността за оригинал, като в същото време е пропуснато най-сигурното доказателство за фалшификат – компютърният произход на шрифта „ижица”, на който е напечатана книгата.
Драги редактори, при положение, че в мрежата има изобилие от информация по случая, в това число и доказателство черно на бяло от шефа на фирмата, в която е работила дизайнерката на шрифта, логично е да очакваме да поправите грешката си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *