В мрежа-паяжина неведнъж е ставало дума за криптография, но никога за стеганография. Стеганографията, както може би знаете, е метод за кодиране на съобщения, при който е тайна дори самото наличие на съобщение.
Терминът „стеганография” е доста стар. Стигнал е до наши дни благодарение на немския бенедиктинец Тритемиус, чиято най-известна книга, писана около 1499, публикувана през 1606, сложена в Index Librorum Prohibitorum през 1609 и извадена оттам през 1900, е озаглавена именно Steganographia. Тритемиус е описал този вид изкуство като особен вид ангелски тайнопис, който му се явил чрез божествено откровение в прослава на бога, но тайните винаги плашат, затова той се е сдобил с лошата репутация на магьосник и некромант.
Е, ангелският тайнопис това лято стана хит в Ибиза благодарение на dj-сета на един поляк, Кшищов Шчипьорски, от Варшавския технологичен университет. Това, което е направил Шчипьорски, е да разработи нещо като простичък морзов код, своеобразни звукови тирета и точки, с които да изпрати тайно послание до нищо не подозиращата аудитория, забавляваща се на открито в лятната нощ. С деликатно забързване на темпото той е отбелязал тире, а със забавяне – точка. Така в електронните техно, хип-хоп или транс версии на популярните “Miracle” на Куийн, “So What” на Майлс Дейвис и “Rhythm Is a Dancer” на Снап се е появило посланието “Стеганографията е танцьорка!”
В случая е било важно да се прецени каква намеса в темпото е възможна, без да бъде разкрита веднага от човешка аудитория. Шчипьорски е изпробвал ефекта на 20 души, 10 от които с музикална подготовка, преди да прецени, че стеганограмата е успешна. Промяна от 3% в скоростта вече е направила разликата видима, а музиката – неслушаема.
Според него, оттук нататък ще е лесна работа да се разработи софтуер, който да кодира и разкодира послания, изпратени по този начин. Даже вече го е кръстил StegIbiza.
Музикалната стеганография не е откритие на Шчипьорски. При възможностите на съвременните дигитални смесителни пултове опитните диджеи манипулират практически всичко и всякак – вкарват текст в музика, изображения в музика, музика в музика. Преди 15 години писах за спектрограмите на Windowslicker на Афекс Туин, които изобразяват малки страшни личица, но експериментите продължават. Има например код, който атонализира тонално произведение, запазвайки ритъма му, но променяйки височините съгласно принципите на додекафонията на Шьонберг, и по този начин го променя по неузнаваем начин. Чували сме вече как звучи серията на Фибоначи, как звучи безкрайната „пиеса” на Числото Пи…
Но музикална стеганография е имало и преди електронната музика.
В Симфония № 10 на Шостакович се среща известният епиграф DSCH, четири букви, които, освен имена на ноти, са и инициалите от немската транслитерация на името му – DSCH (D Eb C B). Тези четири букви красят и паметната му плоча в Новодевичото гробище. Подобни опити са правили и Брамс, и Шуман, и Берг.
Днешната електронна музика обаче е много по-близо до ангелските светове на Тритемиус, Боециус, Атанасиус Кирхер, неговия ученик Гаспар Шот и особено до бароковия дух на Бах, който е билособено привързан към стеганографията. Освен че се е подписвал в произведенията си – BACH (Bb A C B), той сякаш се е стремял да изследва и изчерпи докрай капацитета на музиката, изследвайки връзките между буквите и числата и вмъквайки под формата на музикални криптограми библейски секвенции, но дали тук не се отклонявам от стеганографията към областта на гематричните (кабалистки) схеми?
Съвсем в духа на времето си, през XVII век Лайбниц твърдял, че “Музиката е тайно упражнение по аритметика на душата”; и че тази математика няма нужда да се разбира, защото е “математика, която може да се чуе”. И сякаш днешното време е много близо до неговото благодарение на технологиите, тъй като те смесват с лекота несмесваеми неща, като „аритметика на душата“ и… тероризъм.
Можем само да се надяваме, че StegIbiza на съвременния полимат Шчипьорски няма да се окаже полезен на шпиони и терористи, които да си обменят тайни послания над главите на забавляващите се в претъпканите клубове на Ибиза, а ще служи само на диджеите за фина комуникация или вмъкване на метаинформация в записите си.
От: Станимир Станев
Кшиштоф е видял и прочел с удоволствие статията на г-жа Маркова. От своя страна аз приветствам такива популярни статии, показващи една от страните на високотехнологичната стеганография.
Кшиштоф бе наш гост на семинара по стеганография в Шуменския Университет през май тази година.
Още веднъж адмирации,
нашият екип е отворен за контакти с всички, интересуващи се от аспектите на приложение на съвременната компютърна и мрежова стеганография.
проф.Станимир Станев
Кшиштоф бе наш гост на семинара по стеганография в Шуменския Университет през май тази година.
Още веднъж адмирации,
нашият екип е отворен за контакти с всички, интересуващи се от аспектите на приложение на съвременната компютърна и мрежова стеганография.
проф.Станимир Станев
1 – 04.12.2016 15:20
Поздрави