На 9 август 2016, датата на световната премиера на самогенериращата видео игра „Ничие небе“ (No Man’s Sky), Мъск, очевидно под нейно въздействие, туитна, че реалността не е нищо повече от „серия от вместени една в друга симулации”. И нали е милиардер, думите му тутакси предизвикаха лавина от коментари в медиите и социалните мрежи. Популярното списание за наука „PopScy“, например, интервюира теоретичния физик Брайън Грийни по повода. Според Грийни, в момента липсва твърдо доказателство и „за“, и „против“ тезата на Мъск, има само косвени улики, например тази, че ако във всяка симулация, която ние създаваме, има чувстващи и преценяващи единици, за които друга реалност не съществува, то възприеманото от нас като базова и безалтернативна реалност със същата вероятност може да се окаже симулация, сътворена от по-висш разум. Освен това, ако допреди 40 години имахме единствено Pong – игра, в която два правоъгълника, изобразяващи ракети, си „подхвърлят“ пиксел, изобразяващ топка, то днес имаме фотореалистични 3D симулации, изкуствен интелект, виртуална и разширена реалност и милиони хора, едновременно пребиваващи „там“, така че никой не може отсега да каже какво ще е след още 40 години. Може пък Мъск, за разлика от нас, вече да има достъп до някое твърдо доказателство, щом в интервюто си за Code Conference 2016 с такава убеденост каза, че вероятността да сме в базова реалност е едно на милиард.
А идеята, че живеем в симулация, дори не е нова! Тя се дискутира, откакто цивилизацията ни съществува. Сигурно на много от нас поне веднъж им е хрумвало обаче, че не реалността ни е симулация, а боговете, които си създаваме по наш образ и подобие, за да си я обясним. Какво бихте казали, например, за следния сюжет? Атлантида е съществувала, а атлантите са достигнали до нивото на една адски добра и фина компютърна симулация на реалността до момента, в който е станала неуправляема и се е сринала заедно с цивилизацията им, а от нейните останки са се появили нашите вярвания в свръхестественото. Ако се замислим, начините, по които биват отправяни молитви или призовавани разните там демони, силно напомнят ритуал за гласово „логване“ в някаква глобална, но вече изгубила субстанция платформа за игра, някакъв облак, останките от който дълго са се разсейвали след смъртта на последния атлант, способен да се „свърже“ и да върши „чудеса“ пред простосмъртните. И преди някой да ме е обвинил в необуздано фантазьорство, ще споделя, че вече има идея за създаването на цифрово божество на базата на изкуствен интелект. Идеята е на Антъни Левандовски, бивш автомобилен инженер в Google и основател на компанията за безпилотни автомобили Otto. Той си е поставил за цел създаването на религиозна организация, наречена „Пътят на бъдещето“, чиято мисия е „развиване и насърчаване реализацията на Божество, основано на изкуствен интелект, и принос в подобряване на обществото чрез разбиране и поклонение на Божеството“. Мъск, който често изразява загриженост относно неуправляемостта на изкуствения интелект, включително и заради възможността той да сложи край на цивилизацията ни, е силно против неговото обожествяване. Само дето идеята на Левандовски съвсем не е по-смахната от неговата, че живеем в симулация. А ако погледнем на нещата от политически ъгъл, това търсене на Бога е съвсем в тон с политическата реалност. Тенденцията на разпадане на съвременна Европа на области или, нека си го кажем направо, на ленни владения (Косово, Каталония, Ломбардия…) идеално се вписва в абсолютната монархия на глобалния капитал. Ако и да не е видна връзката с теологията веднага или изглежда някак косвена, то чисто административно е така – чиста проба феодализъм, който теологията, дигитална или не, обединява в йерархия. Онтотеология, би казал някой почитател на Хайдегер. Само ще добавя, че технологиите са нашите нови богове от Просвещението още, а администраторите – новите ни жреци.