Тия дни в The Register се появи статия с изразителното заглавие „Британското правителство ще забие кол в сърцето на едрите IT аутсорсинг сделки”. Абстрахирайте се от неприятната чуждица „аутсорсинг”, защото важното в случая не е бизнес-новината, а тенденцията: държавата ще сразява капиталистическия вампир! Как е дошло подобно решение? Не е дошло спонтанно, а след извода, че IT делата на държавата твърде дълго са били в ръцете на хора, които се интересуват единствено от умножаване на парите си и оформилите се с нейна помощ олигополи рефлектират върху дейността й със скъпи, тежко работещи, неконтролируеми и некомуникативни системи. Това решение е подплатено и с реформи: Цифрово по подразбиране (Digital by Default) и G-облак (G-Cloud). На прилагането им се разчита за връщане на отговорността за държавните информационни системи върху плещите на държавната администрация, но и на завръщане на контрола върху държавната информация в ръцете на държавата. Всъщност, тези реформи не са чак толкова нови. Стратегията Цифрово по подразбиране е предложена на правителството още през 2010 в доклад, наречен „Directgov* 2010 и след това: революцията не е еволюция„. Целта е да се следят разходите по изпълнителните дела от министъра на правителствената канцелария, Франсис Мод и от главния секретар на министерството на финансите, Дани Александър. Инициативата G-Cloud пък има за цел улесняване на обществените поръчки от държавната администрация в областта на доставката на облачни IT услуги.С цел да бъдaт приложени реформите, през април, 2011 г. във Великобритания е създадена Правителствената цифрова служба (Government Digital Service). Тя е натоварена със специалната задача, да трансформира предоставянето на държавни цифрови услуги в облачен формат. Дефакто може да се каже, че Government Digital Service, това е британското електронно правителство. За добро или зло сега се очаква британските държавни служители да поемат по-голяма отговорност за информационната политика в техните ведомства, както и за самите информационни системи, да се повиши надеждността, а данъците да паднат. Опасността обаче олигополите да се промъкнат и в облачната инфраструктура и да продължат да печелят сделките с държавата ни най-малко не е намаляла. Според обществото контрагентите в държавните поръчки ще си останат същите, според главния технологичен експерт на правителството обаче, държавата вече държи под контрол нещата.
Но да обърнем поглед към нещата у нас. Темата за отношенията между държавата и частния IT бизнес в България е непосилна за кратък коментар, но интересната политическа ситуация, в която се намираме ме задължава да направя някакъв. Защото, няма какво да се заблуждаваме – иде ли реч за „електронно правителство”, то иде реч за властта. И по-конкретно: ако кабинетът на Орешарски си отиде, ще си отиде ли с него и това, което се таи под не особено популярния и ясен у нас термин „електронно правителство в България”? Очевидно не. Както не си е отивало и досега. Защо? Защото иде реч не само за администрация, а за инфраструктура, за софтуер, за бази данни, респективно за договори с частни IT компании.
Май е излишно на този етап и в този формат да се правят аналогии между Великобритания и България дори само по повод портала ни за дигитални услуги. Бих задала обаче един-два конкретни въпроса, свързани с Агенцията по вписванията, която, както знаем, е отговорна за четири от публичните регистри: имотния, търговския, регистъра за семейно положение и този за съдимост.
1. Защо тези регистри не са достъпни от портала, претендиращ да представлява електронното ни правителство?
2. След напускането на Юлиан Митев от поста директор на Агенцията по вписванията, агенцията е дефакто без управление. Какво бави избора на нов директор и кой ще носи отговорност за поверените й регистри в случай на проблем, каквито неведнъж са се случвали?
––
* Държавният портал на Британия за цифрови услуги от адрес direct.gov.uk в момента е откриваем на GOV.UK.