Визия 2020 | Култура – Брой 29 (2908), 12 септември 2014

„Хибридни войни, енергийна зависимост, провалени държави, тероризъм и миграция.“ – горе-долу с тези думи започваше един документ, просъществувал няколко часа в мрежата на 27 август на сайтa на Министерския съвет. Документът описваше „явната информационна война, подкопаваща интегритета на институциите и държавността“ и директната атака на „националните демократични ценности, дух и воля“, която Русия е предприела срещу нас. Документът се нарича „Визия 2020: България в НАТО и в Европейската отбрана“ и вече е достъпен в обновен (смекчен) вариант.
Съдържанието му обаче се придържа към няколкото оригинални „опорни точки“:
– Страната ни е дестабилизирана от възобновили се етнически напрежения и нови такива, предизвикани от емиграционната вълна, от сложната геополитически обстановка и от надигането на глобален терор;
– Страната ни е провокирана военно и икономически от хибридната агресия на Русия – съчетание от конвенционални, информационни, кибернетични военни похвати;
– Сложната ситуация отблъсква инвеститорите;
– Това са изпитания, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Членството в НАТО има положителен макроикономически ефект: интелигентен растеж и заетост, благоприятна инвестиционна среда, тласък на иновациите и изследванията, технологиите на бъдещето, особено в стратегическата сфера на информационните и комуникационни технологии (ИКТ);
– Нужна е реформа!
Тук някой ще каже: Ама чакайте, страната ни е в реформа от 25 години! От 10 години е в НАТО и от 7 – в ЕС!
Да, така е. И даже ще ви цитирам „опорните точки“ от един друг документ отпреди 11 години – стратегическия анализ на икономическото и социално развитие на страната ни, направен от Съюза на работодателите в България съвместно с Центъра за либерални стратегии през 2003 за кандидат-членството на страната ни в НАТО:
– Събитията на 11 септември 2001 налагат изграждане на информационно общество, центрирано изцяло върху очакването за глобален тероризъм;
– Обществото и бизнеса са в ситуация на тотална несигурност;
– Несигурността отблъсква бизнеса;
– Това е изпитание, за което не сме готови извън рамките на НАТО/ЕС;
– Освен икономическо сътрудничество, Вашингтонският договор предвижда и научно сътрудничество, информационно и даже културно такова, като най-стратегическо, във висока степен „свързано със сигурността“, е информационното.
– Нужна е реформа!
Приликите са очевадни! Няма ги обаче резултатите. Въртим се в кръг. НАТО обаче няма пръст в тази работа. НАТО е просто глобален доставчик на услугата сигурност. Сигурно затова светът е станал толкова „сигурен“. Времето тече обаче. И ако преди 10 години въпросът дали тоталната несигурност и хибридната заплаха оправдават хибридната „услуга“, съчетаваща функциите на армия и полиция с тези на разузнавателни служби и оттам – неподлежаща на демократичен контрол, то в днешни дни дори не се допускат други съображения в диалога с клиентите на доставчика НАТО, освен корпоративните ползи. Ами погледнете само какво представлява инструментът investor-state dispute settlement, за който най-сетне се заговори у нас покрай опасността от Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) – той очертава една паралелна арбитражна законова вселена, в която корпорации могат да съдят държави, но не и обратното, ако държавите случайно решат да защитават гражданите си. Какво означава това, ако не „подкопаване на интегритета на институциите и държавността“; и „директна атака на националните демократични ценности, дух и воля“?
Около членството ни в НАТО и ЕС се въртя цялата ни държавна политика от 1990 г. насам, реформираха се администрация и съд, изграждаха се информационни системи, инфраструктури, приемаха се закони, все под опеката на западни експерти и със западни пари. Защо Русия да е виновна? И което е по-важно – къде са резултатите?
Отговорността за тази провалена политика е до голяма степен на главното НАТО-лоби у нас – „гласът на българския бизнес“, корпорациите, които предпочитат в тристранния диалог с държавата да участва не гласът на гражданите, а дилърът на „услугата сигурност“, НАТО.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *