В очакване на новини за съдбата на мрежовата неутралност (вижте предпоследния брой), ще ви занимая с новини от света на цензурата.
Напоследък следим с особена тревога събитията в Украйна и страхът от информационно затъмнение някак по инерция е свързан с Русия. Не е нужно да се напрягаме за пример – случаят с Пуси Райът бе достатъчно натрапван медийно. Скорошните събития около социалната мрежа Вконтакте, чийто основател Павел Дуров напусна страната, подновиха тази лоша руска слава. Наскоро пък Путин одобри два закона. Единият е мярка срещу „неприличния“ език в изкуството, а според другия, собствениците на блогове с над 3000 посетители трябва да се считат за медии, подобни на вестниците, да се регистрират като такива, да се чувстват отговорни за информацията, която разпространяват, и да забраняват анонимните коментари. Някои западни медии отново нададоха вопли, че демокрацията в Русия дава на заден и се завръща тоталитарният съветски режим, задушаващ свободата на словото. Но нека се замислим: ако и първият закон да звучи нелепо, то вторият е резонен. Колко емоции и усилия хвърляме дори у нас, за да установим собственика на всяка една медия? Нормално е блогове, съществуващи като медии, да проявяват етичност към читателите си и да предоставят информация за спонсора (собственика) си. И още: начинът, по който Путин налага регулации, е практически безобиден. Може и да предизвика негодувание, но не е мащабно покушение над свободите в мрежата. Факт! Турция подхожда доста по-технологично и тоталитарно. Там неотдавна президентът Абдуллах Гюл одобри пакет от закони, които ще позволят на Председателството на телекомуникациите и съобщенията да блокира достъпа до интернет сайтове в рамките на четири часа от получаване на жалби за нарушения на неприкосновеността на личния живот. Също така, като част от тези мерки, пакетът съдържа и изискването хостинг компаниите да съхраняват цялата трафик информация в продължение на две години. Тоест, в Турция вече има не само сурова онлайн цензура, но и онлайн наблюдение. Въпреки това, зам.-министър-председателят на Турция Бюлент Арънч, цитиран от „Гардиън“, твърди: „Ние сме по-свободни и имаме повече свобода на печата в сравнение с много други страни в света „. Лошото е, че това е вярно.
Нека само погледнем какво става в Китай! Китайското правителство позволи на местна почва двойници на американските сайтове, забранени в страната: Alibaba, Baidu, Sina и Tencent. Sina е май най-популярният и то заради услугата си за микроблогинг Weibo, която доста често се появява и като доста необуздаема. Само че гигантската страна налага и гигантска цензура: наскоро Sina бе сериозно наказан от китайското правителство с лишаване от лиценз заради публикуване на порнография. Заради 20 статии и четири видео материала гигантът Sina се лиши от лиценз! Поуката е ясна: може да сте огромен, но не сте по-огромен от държавата. Alibaba съвсем по капиталистически може да продава повече от Amazon и eBay, взети заедно, но внимава да не прекрачи „тънката червена линия“ на държавните табута.
Накъде сме обаче без класиката в „жанра“ от САЩ! На американското правителство му хрумна тия дни една съвсем ненавременна, с оглед на скандалите около NSA, идея, която New York Times описа като „шофьорска книжка за интернет“. Всъщност, идеята не е нова и мрежа/паяжина писа за нея през 2011 като за „Национална стратегия за надеждни идентичности в киберпространството“ – една единствена и сигурна онлайн ID, която да се ползва за всичките онлайн услуги. Тогава тази идея бе посрещната от американските данъкоплатци с много въпроси: харчене на огромни суми в разгара на кризата с цел да се пести помненето на много пароли? Задължителна ли ще е тази услуга? Ще ли е свързана с биометрични данни? Кой е натоварен с изпълнението й? NSA? Е, да им е честито на американците – идния месец стартира пилотната програма на новата национална стратегия. Ще я тества Национален институт за стандарти и технологии, който има лошата слава, че одобрява стандарти, улесняващи NSA в шпионирането на нищо неподозиращи граждани. Бидейки привързани с белезници към тази своя интернет идентичност и дори към устройствата, които ползват, американците ще трябва да забравят завинаги за анонимността и да се радват на привилегиите на автоцензурата и притежанието на досие.