Все по-призрачно | чКултура – Брой 28 (2907), 25 юли 2014

Светът никога не е бил толкова отчайващо място. Това е свят, в който, благодарение на технологиите, нашата неприкосновеност не значи нищо. В същото време това е свят, в който безследно може да изчезне цял Боинг, примерно, и това да послужи като неопровержим casus belli. Пак благодарение на технологиите.
Сноудън беше този, чиито разкрития, публикувани в The Guardian и The Washington Post преди година, позволиха на света да узнае за съществуването на американската правителствена програма PRISM и че прихващането на трафични данни е много по-мащабно и много по-близо до определението „престъпно“, отколкото се подозира. Тъкмо благодарение на неговите разкрития разработчиците на софтуер би трябвало да са научили вече един важен урок – централизираните услуги са уязвими. Бъдещето е на децентрализираните.
И макар напоследък да е все по-трудно да гледаме в бъдещето с оптимизъм, не ни остава друго, освен отново да се опитаме да потърсим там инструментите за оцеляването си. Голяма част от информацията, която оставяме за себе си в мрежата, идва от ползването на класическите търсачки Google, Bing, Yahoo. Те имат алтернатива обаче – т.нар. децентрализирани търсачки (Distributed search engines). Това са търсачки, които, за разлика от класическите, имат за ядро не един централен сървър, а компютърна програма, която работи с всякакви операционни системи, а търсенето се провежда не от един портал, както е обичайно, а от локален уеб сайт, който се зарежда с помощта на програмата. Така работните операции (претърсване, извличане на данни, индексиране и обработка на запитването) са разпръснати по множество сървъри, които много трудно могат да попаднат под тотален контрол.
Първата такава P2P търсачка, наречена InfraSearch, е била създадена през 2000, а една от по-новите и препоръчвана от Сноудън е YaCy, пусната през декември 2003. Тя е дело на германеца Михаел Кристен, поддържа се от европейския отдел на Фонда свободно програмно осигуряване (FSFE) и се разпространява под лиценз GPL. Можете да я намерите на адрес http://yacy.net/
YaCy (от англ. Yet another Cyberspace, Още едно Киберпространство) има версии за всички операционни системи – Windows, Linux, MacOSX. По данни от 2011 г., основният програмен модул функционира на няколкото хиляди компютъра на участниците в YaCy-мрежата. Всеки участник в проекта в процеса на своето напълно автономно претърсване на Интернет функционира като сървър, който анализира, индексира и складира резултатите от търсенето в общата база данни, наречена индекс, който е достъпен за всички ползуватели на YaCy на P2P принцип. Това значи, че колкото по-популярна става YaCy, толкова по-богата база данни и по-бърза и качествена работа може да се очаква от нея.
YaCy е с напълно, а не частично децентрализирана архитектура, с абсолютна равностойност на всички възли в мрежата и пълно отсъствие на централен сървър. Т.е. контрол над нея практически не може да се установи. Програмата може да работи в режим на търсене или като локален прокси-сървър (със суфикс *.yacy), индексирайки страниците, посещавани от потребителя, но игнорирайки инструментите за прихващане на персонални данни – познатите „бисквитки“.
Предимствата на YaCy са вседостъпност като време и място – винаги някоя част от мрежата работи; независимост от частните компании, борбите им за рейтинг и цензурата им. Програмата е с отворен код и се разпространява под безплатния лиценз GNU GPL. Освен това, YaCy сканира и страници от неиндексираните дълбини на уеб, които са недостъпни за претърсващите роботи на обикновените търсачки Google, Yahoo или Bing. YaCy може да работи и извън глобалния клъстер и така да бъде ползвана и в частните вътрешни мрежи на компаниите или в частните търсачки.
Недостатък са спамерите, които могат да задействат свои възли и оттам да излъчват спам. Също, поради дислоцираността на YaCy и незадължителната проверка на достоверността на резултата, търсенето отнема повече време.
Бързината и количеството на резултата зависи от количеството работещи възли. Този недостатък би бил преодолян, ако YaCy набере популярност.
Така стоят нещата в този нов, сумрачен, превзет от технологиите свят. Източниците на заплаха стават все по-призрачни. Все по-призрачни обаче стават и оръжията срещу тях.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *